17 чуждестранни столици, в които е влизала руската армия

Ето списък на чуждестранните столици, които все още помнят стъпките на руските войници (както поканени, така и непоканени). Руските и съветските градове не са включени.

Стокхолм (1743 г.)

През XVII в. Швеция и Русия се сражават често – но единственият път, когато руските войници се отправят към столицата на Швеция, те са посрещнати с отворени обятия. Швеция наблюдава датската инвазия, собствените ѝ селяни се бунтуват, така че правителството моли бившите си врагове да гарантират безопасността на Стокхолм. Около 12 000 войници влизат в столицата през ноември 1743 г. и остават там до лятото.

Берлин (1760, 1945 г.)

Когато руската армия за първи път стъпва в Берлин, тогава той е столица на Прусия - противник на Русия по време на Седемгодишната война (1756-1763). Докато царят на Прусия Фредерик II се бие с Австрия в Силезия, руската армия нахлува в зле защитената столица. Това не продължава дълго, но мисията е успешна.

Другият случай, в който руските войски влизат в Берлин, е много по-славен. В една от най-кървавите битки от Втората световна война (80 000 загинали съвети) Червената армия превзема столицата на Третия райх, забивайки последния гвоздей в ковчега на нацистка Германия.

Рим (1799 г.)

От 1796 до 1797 г. Наполеон Бонапарт превзема Италия, превръщайки се в пряка заплаха за останалата част от Европа. Русия реагира, организирайки италианската и швейцарската експедиция, когато командващият Александър Суворов атакува французите. Като част от експедицията лейтенант Петър Балабин внезапно напредва към Рим от Неапол с 800 войници, принуждавайки френския гарнизон да се оттегли. Неговите хора остават там няколко седмици.

Амстердам (1813 г.)

След като Наполеон губи войната в Русия през 1812 г., гърбът му е опрян в стената. Антинаполеонската коалиция взема надмощие над завоевателя, а европейските градове под флага на Наполеон падат един по един, включително бивши и бъдещи столици на независими държави. Един от тях е Амстердам - през декември 1813 г. руският генерал Александър фон Бенкендорф освобождава града, подкрепя холандското въстание и приветства завръщането на принц Виллем II от изгнание.

Париж (1814 г.)

През март 1814 г. коалицията превзема столицата на Наполеон. Руският император Александър I изиграва решаваща роля в превземането на Париж чрез създаване на план, който включва разсейване на Наполеон, водещ битки на юг от Франция, с незначителни сили и концентрация върху Париж. След ожесточения конфликт генерал Огюст де Мармон предава Париж и Наполеон абдикира.

Истанбул (1833 г.)

Подобно на Швеция, Османската империя моли Русия за помощ въпреки миналия конфликт със страната и Москва отговаря на призива. До 1833 г. египетският владетел Мухамед Али, който се бунтува срещу султана, има средствата да атакува Истанбул и да разруши империята. Руската флота пристига в Босфора през февруари 1833 г. и остава пет месеца. Тъй като не иска да се бие с Русия, Мохамед Али не напада Истанбул.

Пекин (1900 г.)

През 1900 г. Китайската империя е погълната от хаос след Боксерското въстание, така че мощните чужди сили - Русия, Великобритания, Франция, Германия, Япония, САЩ и Австро-Унгария - се намесват. Заедно те побеждават китайската армия, влизат в Пекин и налагат няколко едностранни договора. Не е много красиво. "За един месец цивилизованите съюзници плячкосаха града като монголите преди столетия", пише един руски кореспондент.

Техеран (1941 г.)

Този конкретен епизод от Втората световна война не привлича много внимание, но все пак е важен: за да се предотврати присъединяването на Иран към Оста, СССР и Великобритания решават да поемат контрола над страната, принуждавайки прогерманския шах да се оттегли. Англичаните и техните съюзници нападат Иран от юг, докато Червената армия идва от север и обгражда Техеран. Шахът е притиснат, а Иран остава под прекия контрол на съюзниците до края на войната. След това Техеран е домакин на конференция между лидерите на съюзническите държави през 1943 година.

Букурещ (1944 г.)

До 1944 г. руснаците преобръщат ситуацията на Източния фронт на Втората световна война - те се отървават от нацистите и освобождават Източна Европа. Румъния, чийто лидер Йон Антонеску се обединява с Хитлер от 1940 до 1944 г., е сред първите страни, влезли в Съветския съюз. Режимът на Антонеску не продължава дълго - след преврат Румъния сменя страни и съветските войски щурмуват Букурещ през август 1944 година.

София (1944 г.)

Друга държава, принудена да влезе в съюз с Хитлер, е България, но страната никога не е воювала срещу СССР (за разлика от Румъния и Унгария). Българите бързат да свалят пронацисткото си правителство с приближаването на Червената армия, а новият премиер обявява война на Германия, така че на 16 септември 1944 г. Червената армия влиза спокойно в София.

Белград (1944 г.)

Сърцето на Югославия - Белград, е окупирано от нацистите по време на Втората световна война и е център на военното командване на Германия. Германците се борят усилено, за да запазят Балканите под контрол, но Червената армия и югославските партизани надделяват, превземайки града на 20 октомври 1944 година.

Будапеща (1945, 1956 г.)

Унгарската столица Будапеща се смята за един от най-важните градове за Оста, а Хитлер дори окупира Унгария, за да попречи на страната да промени стратегията си, докато руснаците приближават. Битката при Будапеща е тежка и продължава три месеца (от октомври до февруари 1845 г.). Тя отнема живота на около 80 000 съветски войници. Въпреки това Червената армия печели, превзема града и освобождава около 70 000 затворници в Будапеща.

Второто навлизане на руснаците в Будапеща не е толкова героично. След като унгарските граждани се разбунтуват срещу просъветското правителство, Москва изпраща войски за потискане на бунта. Сблъсъкът продължава от 23 октомври до 9 ноември 1956 г. - загиват общо 669 съвети и 2500 унгарци.

Братислава (1945 г.)

Съветските войски продължават да се движат на запад през Европа, а нацистка Германия усеща натиска. Братислава става поредната бъдеща столица на независима държава, освободена от Червената армия на 4 април. Словаците приветстват руснаците, когато те влизат в техния град.

Виена (1945 г.)

Австрийската столица, анексирана (Аншлус) от Германия през 1938 г., е ключов град в империята на Хитлер и е една от последните, които падат през 1945 година. След две седмици борба руснаците освобождават града от нацистите на 13 април, превземайки важен индустриален район и се подготвят за последното нападение над Берлин. Австрия печели своята независимост веднага след войната.

Прага (1945, 1968 г.)

До 2 май 1945 г. Берлин вече е паднал и Хитлер се самоубива. Така Прага остава единствената точка на съпротива и последната пречка между СССР и победата в Европа. От 6 до 11 май руснаците щурмуват града, докато германските власти се бият и с тях, и с чешкото въстание, което избухва срещу нацизма. След падането на Прага войната в Европа най-накрая приключва.

Двадесет и три години по-късно съветските войски влизат отново в Прага, попречвайки на чехите да променят собствената си политика. Заедно със съюзниците от Варшавския договор (Унгария и България) СССР изпраща войски, за да контролират суверенитета на Чехословакия. Демократичните реформи са отложени с 20 години.

Пхенян (1945 г.)

На 8 август 1945 г., три месеца след като Германия е победена, СССР обявява война на Япония, като бързо прогонва Квантунската армия от континента. Той освобождава корейския град Пхенян, който скоро ще бъде столица на просъветската Северна Корея, а на 20 август корейците, лишени от независимостта си от 1910 г., посрещат Червената армия с отворени обятия. Те нямат представа, че проблемите на Корея далеч не са свършили с разделянето на страната им на Северна и Южна, а кървавата Корейска война тепърва им предстои.

Кабул (1979 г.)

Афганистан през 1979 г. е пълен с бунтовници, контролиращи голяма част от страната, да не говорим за конфликтите, които разединяват управляващата просъветска партия и слуховете, че афганистанският лидер може да се съюзи със САЩ. Москва решава да промени режима (Амин е убит). Това не е лесно решение и, както се оказва, не е и добро. Участието в афганистанската война струва на СССР 15 000 живота и просъветското правителство пада седмици, след като съветите напускат - през 1989 година.