"Когато руският цар лови риба, Европа може да почака": защо Александър III казва това?

История
RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ
Лидерите на Русия никога не са страдали от недостиг на думи, а трудните времена създават някои емблематични изказвания, които отекват във вечността.

"Искахме най-доброто, а се получи както обикновено" - Виктор Черномирдин

Виктор Черномирдин е руски премиер от 1993 до 1998 г. - по време на президентството на Борис Елцин. Той си печели репутация със своите изказвания, които се превръщат в негова запазена марка, а това е едно от най-популярните.

Черномирдин го казва на пресконференция на 6 август 1993 г., за да обясни обречената реформа, която има за цел да спре циркулирането на банкнотите от съветската епоха, все още валидни наред с новите банкноти, които Русия печата след 1991 година. Хората са инструктирани да си разменят остарели за нови пари, но има ограничения в сумата, която може да се размени, а крайният срок e 31 декември 1993 година. Това е кошмар за онези, които са спестили съветски пари- не успяват да разменят достатъчно преди крайния срок, така че много руснаци виждат как спестяванията им се изпаряват за една нощ.

През август, когато обменът току-що е започнал, вече е ясно, че ще има много проблеми и реформата е лошо подготвена и ненавременна. Само късметлиите, които пазят спестяванията си в държавни банкови сметки, са в безопасност. За повечето от тях нещата наистина се развиват "както обикновено" - те губят голяма част от парите си. За това говори Черномирдин.

Но защо правителството не подобрява реформата още тогава? Новото правителство изгражда нова парична система и не иска хората, които имат много съветски пари у дома да ги обменят за новите пари - това ще подхрани инфлацията и ще "удави" пазара. Така Черномирдин и неговите колеги трябва да предприемат тези неприятни мерки, спасявайки държавата за сметка на народа си.

"От всички изкуства за нас сега най-важно е киното" - Владимир Ленин

През февруари 1922 г. Владимир Ленин разговаря с Анатолий Луначарски, народен комисар по просветата и водещ съветски идеолог (разбира се, след самия Ленин). Както си спомня Луначарски в писмата си, Ленин му говори за развитието на комунистическото кино. Известният революционер смята, че трябва да се правят както забавни, така и научни филми, а контрареволюционните и неприличните филми трябва да бъдат забранени.

Ленин му казва: "Ти си известен като патрон на изкуствата, тогава трябва добре да помниш, че от всички изкуства за нас сега най-важно е киното". Този цитат, споменат за първи път от Луначарски през 1925 г., не само се "отразява" в съветското кино, но и -  иронично - сред интелигенцията, която го използва, за да се подиграва на съветската идеология, като например: "Киното, виното и доминото за нас са най-важни сред изкуствата" (филм, вино и домино се римуват на руски - и тези три забавления наистина са най-популярни сред работниците в СССР).

"Когато руският цар лови риба, Европа може да почака" - Александър III

Руският цар Александър III (1845 - 1894 г.) притежава къща в провинцията, както и дача във финландския град Котка. Тогава Финландия е част от Руската империя и запаленият рибар Александър обича да прекарва време със семейството си на летни екскурзии, разходки и риболов. Той поръчва двуетажна къща за семейството си в гората - посещава я общо 31 пъти, като прекарва там 213 дни.

Веднъж, докато царят си почива на вилата, в Европа избухва дипломатически конфликт около интересите на Франция, която от 1891 г. е съюзник на Руската империя. Руският външен министър Николай Гирс изпраща телеграма до кабинета на императора, като препоръчва Александър да съкрати почивката си и да се върне в Санкт Петербург, за да участва лично в преговорите. Външният министър се опасява, че конфликтът ще доведе до война в Европа.

Когато пратеници пристигат в къщата на Александър с телеграмата, царят ги изслушва спокойно и отговоря със следните думи: "Когато руският цар лови риба, Европа може да почака".

В дългата си история Русия е водила много войни. Ето и трима от най-войнствените ѝ лидери – които обичат или са принудени да се бият!