Сражението се случва по време на настъпление на дунавската армия на фелдмаршал Румянцев в Шумла. На 20 юли 1774 г. частите на генерал-фелдмаршал Михаил Каменски влизат в село Юшенли. Тук към тях се присъединява 14-хилядният корпус на Суворов, изминал 20 км през последната нощ. Пътят минава през областта Делиорман, където в село Козлуджа се намират турските въоръжени сили с общо 40 хил. души.
Благодарение на релацията на историците се създава хроника на сраженията. Военните действия започват по обяд. Казашка група, командвана от двамата майори Фьодор Козлянов и Василий Арцибашев, се сблъсква с турска кавалерия на изхода на гората. Генерал-фелдмаршал Каменски описва как със Суворов са свидетели как врагът бяга пред казаците, "цялата ни кавалерия се втурна в неконтролируемо и свирепо преследване", а след това е атакувана от по-многобройните сили на турците в тясно дефиле.
Отстъплението на руската конница заплашва да се превърне в катастрофа. Суворов решава веднага с марш да хвърли гренадири и егери в битката. Освен това, както пише Александър Василиевич в мемоарите си: "Нашите хора бяха ходили цяла нощ и нямаха време да ядат, а конете им не бяха напоени". Въпреки това войниците не се предават и отблъскват три нападения на турската кавалерия и албанската пехота.
След това руските войски започват контраатака и пробиват през гората до турския лагер в Козлуджа. Тук самата природа идва на помощ на уморените войски на Суворов. "Ходихме 14 км в гората и след като излязохме от нея, падна тежък дъжд, който ободри нашите войски и попречи на врага", пише Суворов.
Турските батареи, съставени от най-новите оръжия на френското производство, се опитват да спрат руската офанзива с огън, но са победени от кавалерията и пехотата. Паниката помита еничарите, а след тях цялата турска армия. Главнокомандващият Хаджи-Абдул-Резак, издигайки Корана над главата си, се опитва да спре войниците, които бягат, но те не се подчиняват и дори стрелят по него, за да вземат коня му.
Суворовските герои изминават над 16 км в боя, завземат турския лагер, пленявайки 107 знамена и 29 оръдия. В същото време руснаците губят 57 души, които са убити, има и 134 ранени, а турците губят 500 души и 100 затворници от 40-хиляден корпус. Армията на Османската империя е разпръсната и турският султан е принуден да сключи Кючуккайнарджийския мирен договор месец по-късно.
В памет на славната победа през 1934 г. българското селище е преименувано на Суворово. В града е създаден музей и са издигнати два паметника - на тези, които падат във войната за Освобождението на България и на загиналите руски войници под командването на генерал Суворов.