Защо социализмът в Съветския съюз се проваля?

В зората на СССР надеждите за предстоящо глобално управление на комунизма се приемат много въодушевено сред левите в света. Но след няколко десетилетия става ясно, че социалистическите идеали на Ленин са се провалили. Защо се случва това?

Комунизъм през социалистическата врата

"Важно е да се разграничи социализмът от комунизма", казва деканът на катедра "Архивистика" при Института за история и архиви Елена Малишева. "Докато социализмът беше формален вид държавна администрация на СССР, комунизмът беше управляващата идеология. Проектът на социалистическата държава първоначално беше утопичен и популистки".

Рудолф Пихоя, доктор на историческите науки и бивш държавен архивист на Русия, пише в своята статия "Защо се разпадна Съветският съюз?", че основната характеристика на съветската държава е единството на правителствените органи и комунистическата партия. Съветската конституция от 1977 г. определя партията като "ядрото на политическата система". Какво означава това на практика?

Ленин твърди, че избраните органи на местната администрация са пряка демокрация, така че няма нужда от парламент или разделяне на властите (законодателна, изпълнителна и съдебна). За всичко ще се грижат членовете на Върховния съвет на Съветския съюз. Но изборите са фалшиви. Всички служители са назначени от Комунистическата партия на Съветския съюз, а нейният Централен комитет е това, което действително управлява държавата. Всички военни, държавни служители, полиция и тайни служби принадлежат на партията. Държавната сигурност е подсигурена от армия от агенти на КГБ - в неотдавнашно интервю генерал Филип Бобков (1925 - 2019), бивш заместник-началник на КГБ (1983-1991 г.), изчисли, че във всеки регион е имало около 300-500 агенти на КГБ под прикритие, с до 1500-2000 в големите региони.

В такива условия несъгласните и бунтовниците са заплашени от затвори и трудови лагери. Ужасната система на ГУЛАГ има повече от половин милион лагера през 1933 г .; от 1936 г. насам има над един милион затворници, които в началото на 1950-те години достигат 2,5 милиона. Жестокостите на системата са очевидни, особено за чуждестранните наблюдатели.

"Концентрационният лагер е по-добър" - Ленин

"Съветският проект съдържаше елементи от това, което сега наричаме "социална държава": социална мобилност, институти на гражданското общество, социална подкрепа, безплатни здравни услуги и т.н. Но поради утопичния характер на проекта, всичко това не може да бъде изпълнено изцяло", казва Елена Малишева. "Липсващо разделение на властите, самоуправление на хората - всичко това изисква високи социални отговорности, каквито съветското общество няма".

Наистина, Ленин и неговите другари може би вярват, че всички партийни и съветски служители ще бъдат честни и няма да подкупват, крадат или злоупотребяват с официалния си статут. За съжаление реалността е далеч от истината. Още в началото на съветската държава болшевиките използват нечовешки методи за отнемане на зърното от селяните, които го произвеждат. Те срещнат силно гражданско съпротивление, понякога избухват в бунтове като Тамбовското въстание от 1920-1921 г., когато над 50 000 селяни са интернирани и десетки хиляди са убити от Червената армия.

Междувременно хората, които не се вписват в "новия свят", преди всичко бившата буржоазия, също трябва да бъдат унищожени: "Безмилостното изтребление е необходимо", пише Ленин. "За чужденците - не бързайте с експулсиране. Може би концентрационният лагер е по-добър", заявява той. Очевидно Ленин се опитва да изгради идеалистично състояние на социална справедливост и равенство, но с ужасяващи методи. Психологът и мислител Джордан Питърсън твърди, че идеализирането на Ленин и твърдението, че той е искал само доброто за работническата класа, е наивно. Той го обяснява ясно, макар и прекалено опростено: "Привърженикът на Ленин е Сталин. И ако вашият поддръжник е Сталин, вие не сте добър човек".

В крайна сметка, за да смаже съпротивата на селяните, държавата обявява национализацията на частната собственост и колективизирането на земята и средствата за селскостопанско производство. Сега селяните, добитъкът и селскостопанските инструменти принадлежат на колхозите - колективни ферми. Селяните са почти лишени от пари. Те работят за "Деня на труда" и им се заплаща в продукти според броя на отработените дни. Ако историците говорят за премахването на крепостничеството през 1861 г., то през 1932-1937 г. се получава негово своеобразно "възраждане", когато на селяните е забранено да напускат колхоза, към който са причислени.

Икономическият спад

Системата на колективно земеделие води до рязък спад в производството на зърно. Провизиите трябва да бъдат закупувани от чужбина. Някога един от водещите износители на зърно в света (от 1913 г.), Русия става един от водещите вносители. Рудолф Пихоя представя статистика, според която през 1973 г. СССР внася 13,2% от количеството зърно, което използва, а през 1981 г. - вече 41,4%.

През 1987 г. само 24% от производството на страната са потребителски стоки: държавата увеличава своята безпрецедентна милитаризация за сметка на собствения си народ.

Но откъде идват доходите? От 1970 до 1980 г. производството на петрол в Сибир се увеличава 10 пъти (от 31 млн. тона до 312 млн. тона), докато производството на газ се увеличава от 9,5 млрд. куб. м на 156 млрд. куб. м. И този петрол и газ се изнасят на Запад - единственото спасително средство за западащата съветска икономика.

"Партийният апарат и държавният апарат се сливат на всички нива: изпълнителн0, административно и комуникативно", казва Малишева. "В случай на криза, в което и да е от тях - и другото ще падне. Така че когато демокрацията започва да се развива в края на 1980-те години, партията не може да задържи властта. Въпреки че комунистическата идеология сама по себе си има способността да оцелява, сливането с държавния апарат обрича комунизма".

Чернобилската катастрофа показва, че изпълнителната власт е прогнила. След като Михаил Горбачов започва социални и политически реформи, нестабилното равновесие на партията и държавата се разпада. След въвеждането на реални избори народите на съветските републики показват силно желание за суверенитет и възможност да вземат свои собствени решения.

Междувременно старият партиен апарат подава оставка: през 1986-1989 г. 90% от местните партийни служители във всички републики подават оставка и в крайна сметка Съюзът се разпада. Неспособна да се реформира заедно с изискванията на епохата, съветската система се оказва неустойчива.

Прочетете как един нацистки офицер се влюбва в еврейка по време на Втората световна война и ѝ помага да избяга!