В интернет се появиха разсекретени материали от архива на министерството на отбраната на Руската федерация, разказващи за защитата на Брестката крепост. Документите са публикувани в специална историко-образователна секция, създадена в навечерието на 78-та годишнина от началото на Великата отечествена война.
За фашистите Брестката крепост е важна като голямо и добре оборудвано укрепление, което им позволява да контролират стратегически важен път и големия пътен възел около Брест, поради което се опитват да я превземат. Публикацията, подготвена от министерството на отбраната, описва подвига и съдбата на определени защитници на цитаделата.
Така смелостта на командира на 44-ти стрелкови полк от 42-а стрелкова дивизия майор Гаврилов П.М., който командва разнородните групи на Червената армия в северната част на крепостта и организира отбраната в района на Източния форт, поразява нацистите толкова много, че спасява живота на заловения офицер. Германци дори идват специално до Брест, за да видят Гаврилов.
Заместник-командирът по политическата част на 84-и стрелкови полк от 6-та стрелкова дивизия полкови комисар Ефим Фомин, който организира защитата на централната част на крепостта, е разстрелян. Нацистите го залавят и погребват в руините. Комисарят е застрелян на стената на крепостта, която защитава.
Друг защитник на Брестката крепост, лейтенант Иван Любочко, успява успешно да проведе операция, за да попречи на фашистите да взривят кутиите с експлозиви под крепостната стена. Ранен и в безсъзнание, той също е заловен.
Самвел Матевосян, който служи в 84-ти стрелкови полк от 6-та стрелкова дивизия, на сутринта на 22 юни води първата щикова контраатака. Той успява да победи врага. Матевосян е ранен няколко пъти по време на защитата на Брестката крепост и е заловен. Но успява да избяга. Продължава войната в партизански отряд, по-късно стига до Берлин и се подписва на стената на Райхстага.
При защитата на Брестката крепост жените военнослужещи също се справят достойно. Например военният фелдшер Раиса Абакумова, единственото медицинско лице на Източния форт, помага на ранените под постоянен огън. Тя е пленена, бяга и когато се опитва да се свърже с партизаните, отново е арестувана. Отвлечена е в Германия и е освободена едва през май 1945 година.
Също така в материалите на министерството на отбраната е описана и историята на Валя Сачковска, чийто баща е диригент в 33-и инженерен полк. Когато фашистите узнават, че бащата на момичето е в крепостта, те ѝ изпращат ултиматум за предаване. Валя докладва за ултиматума и остава сред защитниците, за да помогне на ранените. По-късно, под командването на старши лейтенант Потапов, Валя е заловена, но успява да избяга.