Фигурата на Владимир Висоцки и неговият чуждестранен дебют предизвикват интереса на мнозина, особено след смъртта му, когато е отменена забраната за обсъждане на някои аспекти от неговия живот. Прегледахме популярните биографии на Висоцки и открихме интересни факти, свързани с посещението му в България през 1975 година. Ето някои от тях.
Български приятели
България дава на Владимир Висоцки не само възможността да разшири влиянието си върху съвременната култура като цяло, но и възможността да се почувства приет и разбран - неслучайно в много интервюта поетът нарича България свой втори дом (вижте повече в интервюто със сина му Никита Висоцки). Описвайки турнето през 1975 г., биографът на Висоцки Марк Цимбулски подчертава, че поетът е щял да посети България и преди - през 1973 г. попълва заявление за напускане на страната, "за да посети приятели в България за 3 седмици", обаче няма информация да е получил задграничен паспорт през същата година.
Висоцки наистина има приятели - неслучайно обиколките стават възможни благодарение на поканата на България по инициатива на Любомир Левчев, тогавашен заместник-министър на културата на България.
Руският Хамлет
Ролята на Хамлет в едноименната пиеса става най-ярката не само в турнето от 1975 г., но и в цялата кариера на Владимир Висоцки. Тълкуването на вечния образ тук е близко до реалността на ХХ век и почти напълно отказва романтичната тоналност на Шекспир. Хамлет е близък до самия Висоцки, запазени са много интервюта, където поетът споделя своето виждане за образа на датския принц.
По време на турнето от 1975 г. пиесата е поставена в София, Варна, Велико Търново и Стара Загора. Интересът е толкова голям, че програмата е разширена и са дадени още няколко представления, билети за които не се продават предварително - само артисти от български театри, много от които са приятели на Висоцки, могат да ги посещават.
В книгата си "Владимир Висоцки - познат и непознат" Любен Георгиев отбелязва, че всяко ново представление на сцената е различно от предишното, Хамлет израства с актьора. Най-трудното за Висоцки е монологът "Да бъдеш или да не бъдеш". Според него не може да има "или". "Бъди" и точка.
Казват, че руският Хамлет особено обича едно българско женско име. И дори го увековечава на черепа на Йорик, като пише "Свобода на словото!".
Произведена в "Балкантон"
Aleksandr Sternin/Russian Look/Global Look Press
Появата на Висоцки в България създава фурор, затова Радио "София" и "Балкантон" без да губят време го молят да запишат няколко песни. И той се съгласява. Трябва да направят записа през нощта, тъй като графикът на Висоцки е много натоварен. Не си мислете, че така се опитват да покрият нещо - записът е направен официално, а програмата на турнето е доста интензивна. Тук ви разказахме какво означава "Балкантон" за любителите на музиката в Съветска Русия.
Среща с Тодор Живков
Както си спомня Вениамин Смехов, изпълнител на ролята на сянката на бащата на Хамлет, самият Тодор Живков високо оценява таланта на съветския поет. На вечеря в чест на театър "Таганка", по лична молба на ръководителя на НРБ да "изпълни нещо свое", Висоцки изпява "Весела покойница". Остава загадка защо той решава да я изпее, но обърнете внимание, че лекото отношение към смъртта в песента на Висоцки прилича на тази в "Ако умра ил‘ загина". Съвпадение?
Изчезналият Висоцки
Фигурата на Висоцки е обвита на тайнственост и дори мистика, както се вижда от най-малко два факта, които открихме - оригиналът на първия портрет на Владимир Висоцки, направен от българския художник Дора Бонева, изчезва по неизвестна причина и все още не е открит. От него има само репродукция.
Освен това при абсурден инцидент се загубва уникален телевизионен запис, направен от Хачо Бояджиев. България е щяла да стане собственик на единствения запис на "Хамлет" от Висоцки, но не – отгоре е направен друг запис.