Къде Червената армия се сражава с нацисти след капитулацията им?

"Нашият полк се сражава в чешките планини още 5 дни след обявяването на капитулацията на нацистка Германия. Някои войници загинаха в битки след Победата...", припомня бригадирът на 1433-и отделен Новгородски самоходен артилерийски полк Владимир Востров.

Общо няколко хиляди войници на Червената армия дават живота си, след като войната в Европа официално е приключила.

Какво кара немците да продължат да се бият, когато вече всичко е приключило? На първо място, това е страхът от руско отмъщение. Той ги принуждава да се бият, с единствената цел да се изтеглят на запад и да се предадат в плен на британците или американците.

Борнхолм

В деня след капитулацията на Германия, която влиза в сила на 8 май, малка съветска десантна войска до 200 души достига на катери датския остров Борнхолм, на който се намира немски гарнизон от над 11 000 войници. Немците веднага заявяват, че ще се предадат само на западните съюзници, а за руснаците е по-добре да напуснат острова, защото в противен случай ще бъдат унищожени.

В отговор десантната войска с бой превзема пристанището и телеграфа, като прерязва комуникационните кабели, а към командващия гарнизона генерал Ролф Вутман е отправен ултиматум - в случай на несъгласие да свалят оръжието съветската авиация ще започне масирани удари по острова. Няколко часа по-късно немците капитулират. Освобождението на Борнхолм коства живота на 30 съветски войници.

В същия ден, на 9 май, близо до острова се провеждат въздушни и морски сражения - немските конвои отчаяно втурват на запад. Общо 10 кораба са потопени, а 16 вражески самолета са свалени.

Прага 

"Нашето впускане в Прага не беше 'безкръвна разходка'. Всички пътища бяха минирани, немците постоянно ни атакуваха от всички страни", спомня си командир на танковия взвод от 52-а гвардейска танкова бригада на лейтенант Иван Маслов.   

Бохемия, където се стичат останките от немските войски, според плана на фелдмаршал Фердинанд Шернер трябва да се превърне във "втори Берлин". Задачата на немците е да издържат възможно най-дълго и след като отблъснат настъплението на Червената армия, да се предадат на приближаващите се западни съюзници.  

Боевете за чешката столица започват на 5 май, но се водят без участието на Червената армия. Жителите на Прага се надигат срещу немския гарнизон, а към тях се присъединява 1-ва пехотна дивизия на колаборационистката Руска освободителна армия (РОА), която по този начин се опитва да спечели снизхождението на победителите.

Когато войските на 1-ви украински фронт се приближават към града на 8 май, войниците на РОА напускат позициите си и се втурват на запад към американските войски. Малко остава, за да се втурне заедно с тях и по-голямата част от немските части, срещу които колаборационистите се борят през последните няколко дни. Частите на Вермахта, които не са успели да се предислоцират, остават да защитават Прага от Червената армия, заедно с дивизиите на СС "Валанщайн", "Дас Райх" и "Викинг".

Боевете за столицата на Чехословакия продължават в ранното утро на 9 май до 4 часа следобед, когато врагът капитулира. Данните за загубите на Червената армия варират значително: от над 1000 души според съветската (руска) версия до само няколко десетки войници по мнението на някои чешки историци.

Докато освобождават града, съветските войски напредват на запад и към края на 11 май установяват допирна точка с американските войски. В същия ден в близост до с. Сливице части от Червената армия и чехословашките партизани, с подкрепата на 3-та армия на САЩ, започват настъпление срещу последното организирано формирование на немските въоръжени сили в централна Европа - 7000 група на СС Карл Фридрих фон Пюклер-Бургасхаус, която включва "остатъци" от СС дивизиите "Валенщайн" и "Дас Райх".

След продължаващата почти цял ден битка немците губят повече от 1000 войници (загубите на Червената армия и партизаните са около 70 души). В плен са взети 6000 души, а техният командир, след като подписва капитулацията на войските си, се застрелва.  

Курландия

В средата на октомври 1944 г., по време на мащабното настъпление на Червената армия в Прибалтика, армейската група "Север" е изолирана и блокирана в Курландия (западна Латвия). Около 400 000 войници се оказват затворени в така наречения "Курландски котел", който в Съветския съюз получава закачливото име "Лагер за въоръжени военнопленници".  

Обкръжението обаче не е абсолютно. Немците все още държат голямото пристанище Либава (днешна Лиепая), а войските постепенно се евакуират до Райха по море. По този начин прехвърлянето на резерви от Курландия в Померания в началото на 1945 г. до голяма степен пречи на 1-ви беларуски фронт да започне атака срещу Берлин през февруари.

Ожесточените битки и опити за ликвидиране на армейската група "Север", която в началото на май наброява около 250 000 човека, продължават чак до самата капитулация на Германия. "Целият "Курландски котел" бе разкъсан от линии окопи. Преминавахме един окоп и веднага втори – изглеждаше така, сякаш нямат край", спомня си редник Яков Карасин от 140-ти армейски запасен стрелкови полк.

Въпреки факта, че още вечерта на 8 май войските започват масово да се предават (повече от 60 000 души се предават), съпротивата продължава. Немците се опитват да се присъединят към последните заминаващи на запад конвои, както и да нахлуят в Източна Прусия по суша.

"В Курландия войната завърши не на 8, а на 13 май, след като прочистихме освободената зона, където 4 дни след Победата трябваше да проливаме кръв, да хванем и довършим тези, които не искаха да се предадат, да воюваме всъщност със 'смъртници'. Ротата приключи сраженията само с 11 души, в това число и аз самият...", казва старши лейтенант Михаил Левин.  

Последната голяма битка в Курландия се провежда на 22 май, когато останките на 6-ти армейски корпус на СС (300 човека) решават да се борят до край. Когато този опит се проваля, командирът Обергрупенфюрер Валтер Крюгер се застрелва.

Отделни разединени немски отряди продължават да се съпротивляват на Червената армия до юли 1945 година. Освен това, след ликвидирането на "котела", хиляди колаборационисти сред жителите на балтийските държави се присъединяват към редиците на така наречените "Горски братя", които водят партизанска война със съветската власт повече от 5 години.