Съветската подводница бива сразена, но не позволява на врага да отнеме знамето ѝ, затова започват да я наричат балтийски "Варяг", разказва "Российская газета".
За последен поход Щ-408 излиза на 18 май. Към пролетта на 1943 г. обаче немците създават система за противоподводна отбрана в Балтийско море, която няма аналог в света. Финският залив е блокиран от минни полета и стоманени мрежи с диаметър на клетките до един метър.
Два дни по-късно, по време на пробив на Нарген-Поркалаудското заграждение, "Щука" е открита по нефтената си пътека и нападната от финландски хидроплан. Скоро подводницата е атакувана от три германски високоскоростни десантни баржи: БДБ-188, 189 и 191. Въпреки, че не е повредена, ситуацията се оказва критична: акумулаторите на подводницата са разредени и тя не може да се откъсне от врага.
Капитан-лейтенант Павел Кузмин изпада пред нелесен избор да умре, да се предаде или да се впусне в артилерийска битка. Той решава да продължи в надводно положение. Щ-408 изплува и атакува врага. Битката е неравна, тъй като всеки германски кораб е въоръжен с 75-мм оръжие и три 20-мм автомата "Ерликон". Съветските моряци могат да им се противопоставят само с две 45-мм оръдия.
Около три сутринта в централата на Балтийския флот получават радиограма: "Нападнат от силите на ПЛО, имам щети. Врагът не позволява да заредя. Моля, изпратете самолет. Моето място е Вайндло".
Уви, изтребителите И-16 и И-153 са прихванати от противника и след въздушна битка, губят два самолета и се връщат в авиобазата.
Архивни немски и финландски документи сочат, че битката е била жестока. Мястото на падналите моряци при оръдията се е заемало от други моряци. Нацистите успяват да нанесат четири удара от 75-мм снаряди в подводницата, но тя на няколко пъти попада и под огъня на БДБ-188. Силите обаче са неравни и подводницата отново се потапя в морето.
Скоро на бойното поле се приближават и финландските минни заградители Riilahti и Ruotsinsalmi, които два дни бомбардират мястото на потапяне на Щ-408 с дълбочинни бомби. На 24 май по повърхността на водата е регистрирано голямо количество нефт, мехурчета и отломки.
След като научава за подвига на екипажа на Щ-408, кралят на Великобритания Джордж VI присъжда на капитан-лейтенант Павел Кузмин званието почетен член на Ордена на Британската империя посмъртно, а в Ленинград се появява улица "Подводничар Кузмин".
През април 2016 г. финландски и руски водолази откриват останките на Щ-408. Според организатора на акцията Константин Богданов, тя лежи в териториалните води на Естония на дълбочина 72 метра. "Щука" е на дъното, и двете оръдия са в бойно положение и са насочени към страната на пристанището, където са разположени германски кораби.
"От лявата страна на кабината лежи автомат ППШ, който е принадлежал на командира на подводницата Павел Кузмин. Той очевидно е загинал по време на обстрела, тъй като в кабината има пробойна от снаряд", каза Константин Богданов.
Благодарение на новите данни стана ясно, че екипажът се борил за оцеляването на Щ-408 два дни и дори се опитал да изплува. Тъй като нормалните и аварийните люкове са затворени, става ясно, че моряците от Червеният флот са предпочели да умрат, но не и да се предадат.