Как "руски самураи" се бият за Япония през Втората световна война

Победата на болшевиките в Гражданската война в Русия принуждава стотици хиляди руснаци да напуснат страната. Всички те, както и децата им, не спират да се надяват, че един ден ще могат да се върнат в родината си и да свалят така омразната им съветска власт.

Ако много руски емигранти в Европа в борбата си срещу СССР залагат на Хитлер, то онези, които са в Далечния изток, избират Японската империя за свой съюзник.

Съюзници

От 20-те години на миналия век японците започват да дружат с белите емигранти, които живеят в Североизточен Китай в Манджурия. Когато през 1931 г. Квантунската армия окупира този регион, значителна част от руските жители я подкрепят в борбата срещу китайските войски.

На територията на Манджурия и Вътрешна Монголия е провъзгласена марионетна държава Манджоу-Го, оглавявана от последния китайски император Пу И. Истинската власт обаче е в ръцете на японските съветници и командването на Квантунската армия.

Японците и руснаците се сдружават на базата на общата неприязън към комунизма. Те се нуждаят един от друг в предстоящата "освободителна" война срещу Съветския съюз.

"Руски самураи"

Както повелява официалната идеология на Манджоу-Го, руснаците са един от петте "коренни" народа на страната и имат равни права с японците, китайците, монголците и корейците, живеещи там.

Като демонстрират доброжелателно отношение към белите емигранти, японците активно ги насърчават да сътрудничат с тяхното разузнавателно бюро в Манджурия, японската военна мисия в Харбин. Както отбелязва нейният лидер Мититаро Комацубара: "Те са готови на всякакви материални жертви и с радост се впускат в опасни начинания, за да унищожат комунизма."

Освен това активно се създават руски военни отряди за защита на ключови транспортни съоръжения от нападения на местни хунхуски бандити. По-късно те са включени в операции срещу китайски и корейски партизани.

"Руските самураи", както Гендзо Янагита нарича белите емигранти, които сътрудничат с японците, преминават както военна, така и идеологическа подготовка. Като цяло те възприемат идеята за изграждане на Голяма Източна Азия под егидата на Япония неутрално или дори положително. Планът за отнемане на всички руски земи до Урал обаче поражда в тях силно раздразнение, което те трябва да прикриват внимателно.

"Филтрирахме това, което ни наливаха, и изхвърляхме от главите си излишното, това, което не бе подходящо за нашия руски дух", отбелязва Голубенко, един от кадетите.

Отряд Асано

Най-значим сред руските военни формирования, създадени от японците, става отряд Асано, кръстен на неговия командир, майор Асано Макото. В различни периоди отрядът наброява от 400 до 3500 души.

Основан на рождения ден на император Хирохито, 29 април 1938 г., отрядът включва както пехотни, така и кавалерийски и артилерийски части. Базирани в Манджоу-Го, войниците на Асано обаче са изцяло под надзора на японските военни.

Войниците от това засекретено подразделение се готвят за бунт и разузнавателни операции на територията на съветския Далечен изток в бъдеща война срещу СССР. Асановци трябва да превземат или разрушат мостове и важни комуникационни възли, да проникнат в местоположението на съветските части и да отровят тамошните блокове за храна и източниците на вода.

Два пъти, през 1938 г. близо до остров Хасан и през 1939 г. на река Халхин Гол Японската империя проучва военния потенциал на Червената армия. Асановци са изпратени в зоната на бойните действия, където основно участват в разпити на военнопленници.

Съществуват сведения за военни сблъсъци на войници от отряда с врага. Така, по време на боевете на Халхин Гол, кавалерийският отряд на монголската народна република се сблъсква с асановци и ги взима за част от своите хора. Тази грешка коства живота на почти всички монголски войници.

В края на 1941 г. японското ръководство се отказва от подготовката на светкавичната война срещу СССР, известна още като план "Кантокуен". До 1943 г. става напълно ясно, че нахлуване на японски войски в съветския Далечен изток няма да се осъществи под никаква форма.

Нова роля

В тази връзка японците реформират руските части. От специални саботажни и разузнавателни отряди те са превърнати в комбинирани. Така, отряд Асано, който загубва секретния си статус, става подчинен на 162-и стрелков полк на въоръжените сили на Манджоу-Го. Токио обаче все още цени високо своите руски войници. През май 1944 г. по-малкият брат на император Хирохито, принц Микаса Такахито, пристига на мястото, където са разположени Асановците. Той изнася реч, в която желае укрепление на духа и военната подготовка на японския и руския народ.

Колапс

Трудната и героична борба на Съветския съюз срещу нацистка Германия предизвиква бърз растеж на патриотизма и антияпонски настроения сред руското население на Манджурия. Много офицери започват да сътрудничат със съветското разузнаване. Както се оказва, агентът на НКВД, Гурген Наголян, е един от ръководителите на отряда Асано.

Когато Червената армия нахлува в Манджурия на 9 август 1945 г., руските военни части не реагират както се очаква. Малка част от тях се съпротивляват, но бързо биват смазани заедно с войските на Манджоу-Го. Съветският майор Пьотр Мелников припомня, че от страната на японците често се чуват руски викове, които целят да объркат и дезориентират съветските войници, и да не им позволят да разберат къде е врагът и къде са техните хора.

Повечето руснаци решават да сменят позицията си. Те арестуват своите японски командири и организират партизански отряди за борба с японците. След като поемат контрола над някое селище, те го прехвърлят на приближаващите съветски войски. Случва се даже така, че понякога между войниците на Червената армия и белите емигранти се установяват приятелски отношения, а на емигрантите даже им е позволено да дежурят в някои съоръжения.

Идилията обаче приключва, когато след съветските части пристигат служители на контраразузнавателната организация СМЕРШ. Москва, която разполага с гъста разузнавателна мрежа в Манджурия, е добре запозната с дейността на местните бели емигранти през предходните години. Масово те са върнати в СССР, където най-важните фигури ги очаква екзекуция, а останалите - до 15 години в лагери.