Изпращайки техника и военни на Китай, СССР не афишира участието им и те се бият под други фамилии. По време на една "командировка" 30-годишният старши лейтенант Губенко вече е усвоил 12 вида самолети и е бил водещ пилот в провеждането на военни тестове на изтребителя И-16. Обаче и на врага не му е лесно - японските асове имат колосален боен опит и доминират в небето на Китай, пише "Российская газета".
На 31 май предупредителните постове съобщават, че 18 японски бомбардировача и 36 изтребителя се приближават към Ханку. Самолетът на Губенко е в ремонт, но пилотът се качва в друга машина, по-късно се оказва, че само четири от картечниците могат да стрелят. Участникът в събитията, военният лекар Сергей Белолипецки, си спомня: "Сега се бия на 'Лястовицата', - неохотно започнал Антон Губенко, - "а тогава полетях на 'Чиж'. Това е биплан и освен това с фиксирана предавка, не се отличава с бързина, но е много маневрен и въоръжен с четири картечници... В края на битката се срещнах с един И-96. Влязох в опашката му, прицелих се и натиснах спусъка. Картечниците мълчаха, нямаше куршуми. Досадно беше да пропусна врага. Реших да го принудя да кацне на нашето летище. Дадох газ и се настаних до И-96. Пилотът, като ме видя толкова отблизо, се уплаши, лицето му побеля. Заплаших го с юмрук и му посочих няколко пъти с ръката си надолу към летището. Противникът ми ме разбра, кимна с глава в знак на съгласие и в спирални завои пое към надолу…
В близост до земята И-96 изведнъж се втурна настрани с намерението да избегне преследването. Вероятно и той не е имал патрони. Възползвайки се от превъзходството по височина, отново изпреварих врага, сега реших да пристъпя към въздушен таран.
Отначало исках да отсека опашката на противника, промених решението си и докарах витлото под елерона на лявото крило. 'Чижът' потрепери от удара. И-96 се втурна надолу, а машината ми се развали, трепереше все едно има треска. Разбрах: винтът е деформиран. Намалих оборотите на двигателя и в този режим кацнах”.
По-емоционално Губенко споделя история за тарана с военния си другар Николай Козлов: "Залепих се за един. Настигнах го! Пук! Пук! Картечниците не работят. Прикрепих крило в крилото му отдясно. Показах му да се върне обратно на летището. Нула внимание. Какво да правя? Каквото - такова! Ще режа и ще скачам. Дадох газ. С витлото по крилото. Разтърси се, все едно се блъсна в стълб. Гледам - дупка. От крилото му летят парчета".
По-късно генерал-полковникът от авиацията Александър Ритов припомня: "В небето загубихме два самолета до Ханку, а няколко машини на врага с основание избягаха. Съдбата на пилота Антон Губенко беше неизвестна… Изведнъж се появи черна точка. Тя израсна пред очите ни и най-накрая прие формата на самолет… Летеше неловко, люлееше се от крило на крило... Изтичахме до самолета и не повярвахме на очите си: винтът е огънат, фюзелажът е продупчен".
Основните подвизи на Антон Губенко обаче все още предстоят - той трябва да се бие сам с шест японски самолета и да скочи с парашут от катастрофиращ самолет. Роденият в Донецката област войник сваля седем вражески самолета. Награден е с ордените на Ленин и Червеното знаме, а след това получава титлата Герой на Съветския съюз. Талантливият пилот се завръща от Китай с чин подполковник и загива трагично в самолетна катастрофа на 31 март 1939 година.