Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Нека се върнем обратно към Х век в земите на Рус, град Суздал. Важен ден в живота на семейството на един богат воин - ражда се момче. По-важното обаче е, че дядото е наоколо, за да види появяването му на бял свят. Това не се случва често, тъй като в древни времена животът е много по-труден и няма редовна медицинска помощ. Дядото е щастлив и се отправя към плевнята си, за да донесе празничната напитка - тази, която започва да прави преди около 40 години. Това не е вино или коняк.
Древните руснаци нямат винарски полета и не произвеждат силни спиртни напитки. Медът в онези времена е основната съставка за приготвяне на алкохолни напитки. Преди медовината (напитка, ферментирала чрез варене на смес от мед и вода) да стане популярна, съществува още една специална напитка. Тя се прави около десетки години и е наречена ставленный мёд ("медът, който се налага"). Особеното при нея е, че се произвежда без добавяне на вода!
Най-ранното споменаване на тази напитка идва от Ахмад ибн Руста, персийски изследовател и географ от XX век, който е автор на географски сборник, известен като "Книгата на скъпоценните съкровища". В него той накратко описва начина на живот на древните славяни, като споменава, че те приготвят напитка с мед в дървени бъчви. За какво пише Руста?
Процесът е наречен медостав ("полагане на мед"). Така че, нека да последваме нашите суздалски дядовци, които го приготвят от ранните си години.
В древна Русия медът е в изобилие, а "положеният мед" изисква много от него. Взимат се 2 части чист пресен мед и се смесват със сок от горски плодове, като се добавят (засега неизвестни) подправки, за да се образува стабилно неразпадащо се вещество. Не се добавя хмел, нито мая или вода. Първите месеци сместа се оставя да ферментира в отворени буркани и се изливат от един в друг няколко пъти.
Следващата стъпка включва преместване на сместа в дървени бъчви, които биват херметически затворени с катран и след това закопани в земята, като създават херметично пространство. В тези бъчви под земята процесът на ферментация трябва да продължи от 15 до 40 години! Минималното време е 8 години и такъв "положен мед" се нарича млад. Имайте предвид, че ферментацията под земята е била популярна в различни култури - вземете квеврите, съдове, използвани за ферментация, съхранение и отлежаване на традиционното грузинско вино.
Очевидно само много богати хора могли да си позволят приготвянето на такава напитка. Както отбелязва Ибн Рустах, само 10 кани (около 10 литра/21 пинта) се получават от една бъчва (приблизително 80-100 литра/170-210 пинта). Десетки години минават и бъчвите се изкопават, а сместа в тях накрая се разрежда с вода, смесена не с варен, а с пресен мед.
Ако човек иска медната напитка да се приготви по-бързо, той трябва да добави естествени ускорители на ферментацията, например хмел - такъв мед се нарича хмелен мед и е готов "само" за 10 години. Когато първоначалната смес се свари и след това се сложи да ферментира, тя става готова за пиене след месец - техниката много прилича на варене на бира. По този начин се ражда медовината.
"Положеният мед" излиза от употреба през около XV-XVI век и тайните на неговото производство биват загубени. Руското знание твърди, че именно "положеният мед" е помогнал на богатиря Иля Муромец да преодолее парализата си и отново да се изправи срещу враговете си.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си