ФОТОГАЛЕРИЯ: Как изглежда съветската война в Афганистан?

Въпреки че навлизането на съветските войски в Афганистан през декември 1979 г. понякога се нарича "съветско нахлуване в Афганистан", в действителност това е неохотно предоставена помощ от страна на съветските власти към действащото афганистанско правителство по това време, което отправя множество искания за военна помощ в продължаващата война с муджахидините - известни афганистански ислямистки бунтовници.

Изненадващо, но съветските лидери не са особено доволни от преврата от април 1978 г., който води просъветската Народна демократична партия на Афганистан (НДПА) на власт в страна, в която по-голямата част от населението изповядва исляма. За съветите неутрална сухоземна територия, осигуряваща буфер между южните съветски републики и Пакистан, Иран и Китай, е много по-предпочитана.

И все пак обстоятелствата принуждават съветите да се адаптират. Москва става все по-притеснена от ислямисткото нахлуване и неспособността на афганистанския лидер Хафизула Амин да вземе ситуацията под контрол. Съветското ръководство има резерви и по отношение на управлението на Амин, тъй като подозира, че той може да застане на страната на враговете на Съветския съюз.

Москва казва, че ще откликне на многократните искания на Амин да се намеси, но междувременно иска се отърве от самия Амин. На 27 декември 1979 г. съветските войски се придвижват бързо, за да поемат пълен контрол над Кабул, столицата на Афганистан. Специални сили щурмуват президентския дворец Таджбек, където се намира Хафизула Амин.

До сутринта на следващия ден, 28 декември, операцията е успешно извършена и президентът Хафизула Амин е убит. И все пак последвалата кървава борба срещу ислямистката бунтовническа дейност едва започва и продължава 10 години, до февруари 1989 година.

Враговете на СССР в Студената война бързо осъждат съветската намеса и се притичват на помощ на муджахидините. Съединените щати пренасочват оръжия към муджахидините, най-вече зенитно-ракетните комплекси "Стингър", които са заплаха за съветските военновъздушни сили в страната.

Въпреки че някои смятат, че прехвърлянето на ракети "Стингър" на муджахидините променя цялата война, няма категорични доказателства, че това драстично накланя везните в полза на антисъветските сили.

Въпреки че първоначално враговете на съветите протестират срещу съветската намеса в Афганистан, тя все пак им носи и позитиви. САЩ са щастливи да прехвърлят на СССР своя "Виетнам". "Не подтикнахме руснаците да се намесят, но съзнателно увеличихме вероятността да го направят", заявява години по-късно Збигнев Бжежински, съветник по националната сигурност на президента Джими Картър.

В разгара на конфликта съветският контингент наброява само 108 800 войници в Афганистан. САЩ разполагат с 543 000 войници във Виетнам в пика на своето участие. И все пак в известен смисъл афганистанската война е толкова травматичен опит за Съветския съюз, колкото войната във Виетнам за САЩ.

Всичко това представя Съветския съюз в лоша светлина в международен план и натоварва съветската икономика, докато нарастващият брой на жертвите предизвиква недоволство сред съветския народ.

Съветският съюз най-накрая изтегля войските си от Афганистан през февруари 1989 г., около десетилетие след като влизат в страната. Тъй като това е война срещу бунтовници, конвенционална победа не е и няма как да бъде постигната.

Афганистанската война не приключва с оттеглянето на Съветския съюз. Вместо това насилственият джихад в страната и в чужбина само придобива сила, което в крайна сметка води до ислямска фундаменталистка политическа и военна организация, контролирана от талибаните над по-голямата част от територията на Афганистан в края на 1990-те години.

През октомври 2001 г. САЩ и техните съюзници нахлуват в Афганистан, за да елиминират талибаните - изправени пред врага, който в близкото минало е бил техен съюзник.

А знаете ли с какво се занимават децата след училище в СССР?