"Този паметник не е, за да разкажем нашата история, не е, за да я признаем. Това е паметник, това е почетно място за някой, който не заслужава нашите почести", казва Дион Йедикооаа Брейди-Хауърд от народа на тлингитите, за статуята на руския заселник Александър Баранов, първият генерален управител на Руско-американската компания, която всъщност основава града през 1799 г. като град под името Св. Михаил (по-късно е наречен Новоархангелск).
Legion Media
Статуята, дарена на града през 1989 г. (за 190-годишнината на Ситка) от едно от нейните семейства, е поставена в морския парк в Ситка. Но сега, в края на юни 2020 г., членове на местното население на тлингитите поискаха да я преместят.
Но Александър Баранов е далеч по-сложен човек, отколкото днешните жители на Аляска си мислят, и със сигурност не притежава лошата воля или геноцидни намерения, както често се твърди за колонизаторите.
Воюващ търговец
Когато Александър Баранов идва в Иркутск, Източен Сибир, през 1780 г., той е на 34. Роден в северния руски град Каргопол в семейство на търговец, Александър се занимава с бизнес още от юношеството си - в Архангелска област, в Москва и Санкт Петербург. В Иркутск той купува имот и започва да организира експедиции до Аляска.
Наети от Баранов пътешественици отплуват до бреговете на Аляска, където ловуват морски видри - много срещани по тези ширини - заради изключително дебелата им кожа, много скъпа стока в руско-китайската търговия в края на XVIII век. Печалбите от тази търговия са изключителни - един кораб може да транспортира кожи, възлизаща на до 50 000-70 000 рубли в момент, когато 2000-3000 рубли годишно се смятат за голям доход.
Legion Media
Скоро към Баранов се обръща Григорий Шелихов, основателят на компанията "Шелихов-Голиков", която специализира в търговията с кожи на морски видри. Той го кани да стане главен управител на неговата компания, а Баранов приема и заема поста през 1790 година. Компанията наема алеутите от Аляска, които ловуват морски видри. Кожата се транспортира в Русия на търговски кораби. Но коренното население не прави това по собствена воля. Шелихов е безмилостен и жесток човек, който е готов на всичко, за да постигне целите си. За да подчини местните, той използва брутална сила. Например при клането на алеутите от 1784 г., 130 въоръжени мъже на Шелихов убиват няколкостотин души от алеутите, включително жени и деца, за да "завладеят" земята на племето.
Руснаците обаче разбират, че Шелихов е маниак. "Лицата, натоварени със събирането на ясак (стара руско-татарска дума за данък, тук - кожи от морска видра), често злоупотребяват с правомощията си", пише Иван Якоби, генерал-губернатор на Иркутск. И така, нищо чудно, продължава той, че народът на Аляска "отхвърля всякаква лоялност и се опитва да отмъсти на руснаците по всякакъв начин".
"Руският Писаро"
След смъртта на Григорий Шелихов през 1795 г. (причините не са ясни; той е само на 46), компанията му е реорганизирана в Руско-американската компания, огромно предприятие, което консолидира търговията с кожи на руските търговци в Аляска и съседните територии. Първоначалният капитал на компанията е 700 000 рубли, но за една година той нараства на до 2,5 млн. рубли - търговията на компанията е много печеливша и дори членове на руското кралско семейство стават нейни акционери. Александър Баранов е първият генерален управител на компанията.
Колекция на М. Кочерова
Той нарича себе си "Писаро на Русия", но не е военен и неговите подвизи и постижения са далеч не толкова значими. От 1790 г. нататък Баранов контролира изграждането на крепости и села в Руска Аляска, като кара корабостроителите да строят кораби точно на остров Кодиак. Баранов контролира търговията с кожи на морски видри, животните са убивани с десетки хиляди. В Аляска той се жени за дъщерята на алеутския вожд, която му ражда няколко деца.
През 1799 г. Баранов основава това, което ще стане Ситка, именувайки го Форт "Свети Михаил". По онова време той още не е град, а само малка крепост. През 1802 г. племетата на тлингитите нападат форта, убивайки около 20 руснаци, които защитават мястото, и изискват откуп за пленените. Баранов успява да завземе крепостта едва през 1804 г. с помощта на Юрий Лисянски, морски изследовател, който временно се е спрял в Аляска за провизии. След двумесечни сражения Баранов и Лисянски най-накрая успяват. Баранов е решен да създаде тук град и след година той поръчва в Новоархангелск да се построят осем къщи. Най-накрая сключва мир с тлингитите и дава на техния вожд масивен руски герб, изработен от мед.
Legion Media
Александър Баранов е отдаден и безмилостен колонист. Не почива и ден. Обаче борбата срещу тлингитите и управлението на алеутите не са единствените му проблеми.
Като за начало Баранов има проблеми и със собствения си народ - руснаци, които се опитват да контрабандират кожи.
Друг проблем е свързан с честите неприятности с повторната доставка. Руските кораби често се разбиват в скалите в гъстата мъгла на Аляска, като ценните запаси и храна се губят отново и отново. Баранов трябва да изпрати капитан Иван Кусков в Калифорния, където Форт Рос е основан в сегашния залив Бодега. Бившето руско селище служи като "кошница за хляб" на Аляска, тъй като калифорнийските земи имат изобилия от посеви и добитък.
Getty Images
Морско погребение на Баранов
Още през 1798 г. Баранов започва да иска да бъде освободен. Николай Резанов, директор на Руско-американската компания, описва от първо лице скромните обстоятелства в живота на Баранов.
"Никой от нас не се разпростира много тук, но нашият 'завоевател' живее в някаква дървена юрта, така че влагата вътре трябва да се отстранява всеки ден, а да не говорим за обилните местни дъждове, които превръщат мястото в капещо сито. Забележителен човек! Той се интересува само от другите, като същевременно пренебрегва собствените си нужди до степен, че веднъж открих собственото му легло да плава във вода. А на въпроса ми дали част от юртата не е била откъсната от силния вятър, той небрежно отговори: 'Не, предполагам, че водата трябва да е изтекла вътре от пазарния площад', и продължи ежедневните си управленчески занимания."
Getty Images
Два пъти Руско-американската компания изпраща нови губернатори, които да заменят Баранов. През 1811 г. първият от тях - Иван Кох, не успява, умира в Петропавловск по пътя към Аляска. Веднага е назначен друг заместник, Тертий Борноволоков, но той загива през 1813 г. в катастрофа на кораб само на 10 часа плаване от Новоархангелск.
Едва през 1817 г. Баранов е заменен от човек на име Лудвиг фон Хагемайстер. След проверка Хагемайстер не намира никакви доказателства за злоупотреби от страна на Баранов. Единственото нещо, което не съвпада с отчетите, е ромът: руснаците в Аляска със сигурност пият повече, отколкото по документи.
Александър Баранов наистина управлява руската Аляска безкористно. По негово време капиталът на Руско-американската компания нарастваа до 4,5 млн. рубли и той напуска Аляска почти в парцали. Най-скъпото, което получава, е руският орден "Св. Анна", 2-ри клас, който печели през 1807 г. "за отблъскване на нападенията на местните тлингити."
През ноември 1818 г. Баранов напуска Аляска за Русия на "Суворов". През март корабът прави кратка спирка на о-в Ява, където 71-годишният Баранов се разболява. На 16 април 1818 г. Александър Баранов умира на борда на кораба и е погребан в морето, никога не достигайки родината си.