"Когато кавалеристите тръгнаха на лавина - черкезите се носеха, извадили сабите, конете пръхтяха, а конят, когато лети, има невероятна сила; и цялата тази лавина се вряза в танковете, в артилерията, във фашистите - беше като в страшен сън. А фашистите бяха много, много повече от тях, те ходеха с автомати, в готовност, вървяха редом с танковете - и не издържаха, разбирате ли, не издържаха тази лавина. Захвърлиха пушките и хукнаха... ", разказва в книгата си "Войната няма женско лице" Светлана Алексиевич по спомени на свидетелка на нападението - санитарният инструктор Зинаида Корж, пише "Российская газета".
Според една от версиите казаците от 13-та Кубанска дивизия атакуват вражески позиции, които разполагат с артилерия, танкове и минохвъргачки. Конната лава е широка от 1,5 до 2 км. В същото време германците откриват огън твърде късно и не успяват да спрат конниците. Дори авиацията не спасява врага. Докато се появи, казаците вече са в близък бой и се смесват с германците. Летците се опитват да изплашат казашките коне, като летят над земята, но неуспешно.
Според тази версия кавалеристите успяват не само да пробият германската отбрана, но и унищожават няколко танка с гранати и бутилки със запалителна смес.
Един от участниците в нападението Ефим Мостовой по-късно казва, че гледката на атакуващата конна лава временно парализира нацистите и това позволява да се съкрати дистанцията. Той си спомня "най-умелия с меча" - Соколов, който "се вряза в средата на хитлеристите". Според колегите му Соколов посича две дузини врагове, но самият той пада от немски куршум. Ефим Мостовой си спомня и 17-годишната казашка Ксения Кулибаба, която също участва в битката и, пускайки юздите, в галоп среля от ППШ.
"И тогава видях фашиста. Те дори не се бяха окопали, а лежаха в плевелите. Моят засенчи всичко за мен, ясно видях каската му, сивите очи, той мижеше, вероятно слънцето му блестеше, ние се носехме откъм слънцето. И без звук автоматът в ръцете му започна да стреля, сякаш в пристъп на лудост. И той не уцели. И тогава го достигнах, точно под каската, както ме бяха учили... И тогава инстинктите работеха. Светът се включваше и изключваше... по нас имаше много кръв. И на нашите коне. Михме се дълго", спомня си казакът.
Според някои очевидци неочакваната атака е улеснена от добрия релеф на местността и гъстата растителност, която скрива подготовката за нападението. А опитът на германците да контраатакуват с помощта на танкове е предотвратен от оръжията на изтребително-противотанковия дивизион. Има и свидетелства, че нападението на казаците е подкрепено и от танкове.
Според друга версия казашката конница атакува пехотата на фашистите, когато германските колони напускат населеното място. Съществува и теза, че противникът е атакуван от 12-та, 13-та, 15-та и 116-та дивизии на 17-ти кавалерийски корпус, за да се спре настъплението на германците и румънците.
Няма точни данни за загубите на страните. Така например загубите на германците в различни източници се оценяват в твърде голям диапазон - от 400 до 5000 души. Споменават се и минохвъргачките и пушките, изгубени от противника, и до 300 пленници.
И по информация на полковник Бардади, говори се за не повече от 100-150 загинали фашисти. Атакуващите, казва той, дават жертви от 400 ранени и убити и около 200 коня. Други източници говорят за загубите на нападателите от 3000 души, три повредени танка Т-34 и четири BT-7.
Те обаче правят незаличимо впечатление на германците. Това по-специално се доказва от дневник, намерен в един от убитите нацисти. "Някои казаци застанаха пред нас. Това са дяволи, а не войници. И конете им са стоманени. Не можеш да се измъкнеш жив...", пише той.