Защо болшевиките така и не сменят името на Москва?

Всичко започва с преместването на столицата. След Октомврийската революция, преди Санкт Петербург да се превърне в Ленинград, той загубва функцията си на столица на Русия.

Може би си спомняте, че по времето, когато болшевиките организират своята втора революция през 1917 г., Санкт Петербург носи за кратко името Петроград (1914-1924). Сега, след като обяснихме тази объркваща подробност, нека разберем защо Петроград отдава статута си на Москва през 1918 година.

Преместване на столицата

Съществуват няколко причини за това преместване. Първо, бившите царски държавни служители бойкотират болшевишкото правителство. В гражданските институции в Петроград, като например Държавната банка, министерството на външните работи, Централния телеграф и други, служителите или не се явяват на работа, или унищожават документи, или просто се заключват в офисите си. Тъй като чиновниците пречат на институциите да работят нормално, на болшевиките не им остава нищо друго, освен да създадат нови държавни служби в Москва.

На второ място, в Петроград има голямо количество антиболшевики и войници от разформированата руска имперска армия. Те организират провокации, нападат болшевиките и техните привърженици, планират конспирации и организират терористически атаки. Единствено чрез блокиране на града и прекъсване на доставките на храна "червените" могат да накарат привържениците на монархията да се предадат. Очевидно правителството не може да работи ефективно при тези условия.

Третият и може би най-важен фактор е Първата световна война, която все още е в ход през 1918 година. След като Финландия обявява независимост на 6 декември 1917 г., държавната граница се намира само на 35 км от Петроград. Към края на февруари немската армия вече е толкова близо до столицата, че на 2 март тя започва да я бомбардира с артилерия за далечни разстояния. На 10 март таен влак с Владимир Ленин и други високопоставени болшевишки лидери на него тръгва от Петроград за Москва. На 12 март процесът по преместване на столицата е завършен, а на 16 март това е официало обявено от 4-ия конгрес на съветите.

Това обаче все още оставя пред нас следния въпрос: защо Москва никога не сменя името си?

Треска за преименуване

През целия си живот Ленин е твърдо против преименуването на негово име на градове, села, улици и други обекти. След смъртта му неговата вдовица Надежда Крупская многократно повтаря, че Ленин би помислил идеята за неудачна, но мнението ѝ остава нечуто. На 26 януари 1924 г., само 5 дни след смъртта на Ленин, Вторият конгрес на Съветите на СССР преименува Петроград в Ленинград, като посочва като причина, че "революционната дейност на Владимир Ленин за първи път разцъфтява в Петроград".

"Треската за преименуване" е въведена от Йосиф Сталин, който също не пропуска да се запише в книгите по история: град Донецк, в спорната в момента Донецка област на Украйна - бивша Юзовка, е преименуван на Сталино през 1924 година. Само една година по-късно, през 1925 г., Царицин (днешен Волгоград) става Сталинград. В същото време Душанбе (столицата на Република Таджикистан) става Сталинабад през 1929 г., а Новокузнецк в Сибир започва да бъде наричан Сталинск през 1932 година. Списъкът не свършва дотук...

Другите най-големи и важни градове в Русия също получават имена на видни болшевишки лидери. През 1924 г. Екатеринбург става Свердловск по името на Яков Свердлов (1885-1919). През 1931 г. древният град Твер е преименуван в Калинин на Михаил Калинин (1875-1946), през 1932 г. Нижни Новгород става Горки, в чест на известния писател, социалист и реалист Максим Горки (1868-1936), който е роден там. Самият Максим Горки яростно се противопоставя на това решение и забранява новото име на града да бъде използвано от семейството и приятелите му. През 1935 г. Самара става Куйбишев на Валериан Куйбишев (1888-1935), а Ставропол е променен на Ворошиловск, в чест на военния командир Климент Ворошилов (1888-1969). Списъкът и тук може да продължи още дълго...

Чрез прилагане на кампанията по преименуване, Сталин се стреми да заличи топонимията на Руската империя и да я замести със съветска, за да може по този начин да създаде нова, съветска реалност. Всички тези преименувания са направени така, сякаш това е самата воля на хората, като правителството любезно се задължава да преименува градовете, за да почете щедрия и героичен водач. Сталин обаче твърдо и многократно се противопоставя на всеки опит за преименуване на Москва.

Предложения за преименуването на Москва

За първи път идеята е представена през 1927 г. – тогава около 200 болшевишки държавни служители подават молба за преименуване на Москва на Илич (бащиното име на Владимир Ленин). Те пишат, че "Ленин основа свободната Русия". Сталин отказва предложението с мотива, че да има 2 големи града, названи в чест на Ленин, би било твърде много (с Петроград, който току-що е станал Ленинград).

Вторият опит идва през 1938 г. и е предложен от Николай Ежов (1895-1940), тогава народен комисар по вътрешните работи, а също и безмилостен привърженик и палач, който започва да губи своята власт и доверие в очите на Сталин. В опит да си върне благосклонността на лидера, Ежов заповядва на подчинените си да създадат проект за преименуването на Москва на Сталинодар (в превод "дар от Сталин"). Проектът на Ежов дори цитира писма и стихотворения от "прости московчани". Ежов не взима предвид обаче факта, че Сталин ненавижда обикновените ласкателства. Той отхвърля предложението, като го заклеймява като "глупаво". Ежов не оцелява дълго след това – екзекутиран е 2 години по-късно.

Има сведения, че Москва е била обект и на друга кампания за преименуване след Втората световна война (но Сталин отново я отхвърля) и друга, след смъртта на Сталин, когато някои от бившите му помощници и поддръжници се опитват да преименуват столицата в негова чест посмъртно. Този последен опит обаче е напразен пред лицето на десталинизация.

Може да изглежда странно, че тоталитарният лидер, който преименува множество градове на себе си и поставя гигантски паметници в различни части на страната, не иска столицата да бъде преименувана в негова чест и твърдо се противопоставя на подобни опити. Това обаче не е единственият път, когато той показва липса на суета: знаем, че Сталин е изтрил образа си от черновите в Ордена на победата, а също така отхвърля и идеята за преименуване на Московския държавен университет на негово име.

Разкриваме няколко мистерии от древна Русия: откъде произлизат имената Путин, Романов и Ленин?