"Пантера", седмата подводница от клас "Барс", пусната през 1916 г., се отличи в тази битка. Дизелово-електрическите подводници от този проект имат дължина 68 м, водоизместимост 780 тона. Максималната надводна скорост е 18 възела, подводната скорост е 9. Въоръжението им се състои от две носови и кърмови торпедни тръби (ТА) с калибър 457 мм, осем външни ТА на системата "Джевецки", едно артилерийско оръдие и една картечница като средство за ПВО, пише "Российская газета".
"Пантера" няколко пъти участва в разузнавателни операции и патрули в Балтийско море, влиза в схватки с подводници на британските интервенционисти, но тези схватки завършват с нищо. Друго влошаване на ситуацията настъпва в края на лятото на 1919 г.: британския и естонския флот все повече заплашват северозападните граници на Съветска Русия. Решено е страстите им да бъдат охладени с помощта на "Пантера", която излиза в морето рано сутринта на 31 август.
Според спомените на командира на подводницата Александър Бахтин (бивш лейтенант на имперския флот, служил като старши офицер на подводницата "Вълк", участник в Първата световна война), вражеският разрушител е видян за първи път през перископа около 14.30. След това обаче идеята да го нападнат е изоставена: съществувала опасност, когато "Пантера" стреля, тя да отскочи силно нагоре, а в случай на пропускане, лодката ще бъде демаскирана и може да бъде атакувана с обратен огън.
Няколко часа по-късно, същият разрушител отново е засечен, наблизо има още един британски разрушител. Бахтин изчаква да се закотви врагът, след което започва сближаване. Решили да атакуват след залез слънце - около 21.20. Две торпеда са изстреляни по разрушителя, гръмва силен взрив (вторият изстрел достига целта) и "Пантера" веднага се устремява към вътрешността. Те трябва да се крият от врага под вода цяла нощ, а завръщането в базата става към обяд на следващия ден.
Общо "Пантера" прекарва 28 часа под вода, почти изразходвайки запасите си от въздух. Но въпреки екстремните условия операцията е успешна и се превръща в първата победа за съветските подводници. През 1923 г. Александър Бахтин е награден с Орден Червено знаме.