След поражението на нацистка Германия, всяка от страните победителки отбелязва по свой собствен начин това значимо събитие. Най-мащабни са тържествата на Парада на победата на Червената армия в Москва на 24 юни 1945 г., които събират над 30 000 участници, както и парадът на британската армия, състоял се на 21 юли същата година в Берлин. По време на британския парад 10 000 войници на Нейно Величество, приветствани от Уинстън Чърчил, маршируват по улиците на немската столица.
Когато Японската империя капитулира на 2 септември, на маршал Георги Жуков, командващ Групата на съветските окупационни сили в Германия, му хрумва идеята да се отпразнува краят на Втората световна война чрез съвместен парад на съюзническите войски, разположени в Берлин. След като се обръща към Кремъл с това предложение, той получава абсолютната подкрепа на Сталин.
Американците, британците и французите също се отнасят с одобрение към плана на Жуков. Към парада трябва да се присъединят високопоставени военачалници от съюзническите сили: главнокомандващият британските окупационни сили в Германия фелдмаршал Бернард Монтгомъри, американските - генерал Дуайт Айзенхауер и началникът на Генералния щаб на отбраната на Франция генерал Жан дьо Латр дьо Тасини. Когато обаче всички формалности вече са уредени и датата на парада е определена (7 септември), всички те изведнъж, като назовават различни причини, отказват да участват, но обещават да изпратят свои представители.
Обезсърченият Жуков се обръща към Москва за съвет – струва ли си изобщо да се организира парад при такива условия. Скоро той получава отговора на Сталин: "Те искат да омаловажат значението на парада на победата в Берлин. Не бързайте, ще има и други подобни трикове занапред. Не обръщайте внимание на отказа на съюзниците и направете парада сами, особено след като ние имаме повече право на това от тях".
Накрая на Парада на Победата на Съюзническите сили през Втората световна война пристигат генерал-майор Брайън Робъртсън, заместник-командир на британските окупационни сили; военният губернатор на Бавария – генерал Джордж Патън, и главнокомандващият на френската окупационна зона в Германия – генерал Мари-Пиер Кьониг.
Съюзните военачалници (може би под натиска на техните правителства) игнорират съвместния парад с Червената армия. Въпреки това прочутите подразделения на западните армии участват в парада: 131-ва пехотна бригада или "Пустинните плъхове" на Монтгомъри се бори срещу войските на Ервин Ромел в Северна Африка; парашутистите от 82-ра въздушнодесантна дивизия на САЩ изминават дълъг път от Сицилия до Нормандия и Ардените. Французите пък са представени от колониалните войски на зуавите (берберите на северен Алжир) и алпийските стрелци, участвали в освобождението на Франция.
Всеки от съюзниците изпраща по 1000 души. Съветската страна съответно сформира комбинирана колона от 248-ма стрелкова дивизия. Колоната се състои от 2 000 души, намиращи се под командването на участника в щурма на Берлин, героят на Съветския съюз, подполковник Георги Ленев.
Парадът е открит с тържествена реч от Георги Жуков, който отбелязва, че "човечеството се е отървало от заплахата от немско нашествие на Запад и японско нападение на Изток". Под съпровода на съюзническите оркестри пред 20 000 берлинчани войниците преминават покрай Райхстага и Бранденбургската порта. Мястото не е избрано случайно - именно тук се провеждат последните ожесточени битки за града през май 1945 година.
Парадът завършва с преминаване на бронирана техника. След британските, американските и френските средни танкове и бронетранспортьори се появява колона от 52 съветски чудовища - най-новите тежки танкове ИС-3. Съществува легенда, че един офицер от свитата на генерал Патън изтръпнал при вида на ИС, а американският командир трябвало да го разведри с думите: "Успокой се, те са за нас!"
Съюзният парад в Берлин не става символ на нарастващата дружба между СССР и западните страни. Напротив, той демонстрира първите признаци на започващо охлаждане в отношенията между бившите съюзници. По време на Студената война рядко се припомня за него и в историята остава като Забравения парад.