Като дете цар Петър е имал всякакви невероятни играчки. Птици часовници, музикални кутии, отляти сребърни коне, истинска, но миниатюрна карета с прозорци от кристал, теглена от четири понита. Но най-обичаните от него играчки са пистолетите, лъковете и стрелите, брадвите, щитовете и мечовете, всички направени в размери, подходящи за дете.
Петровият полк
Публичен домейн
Бащата на Петър, Алексей Михайлович (1629-1676), забелязва страстта на сина си към военните и излиза с наистина оригинална идея, която няма пример в Европа - той създава полк, който да се командва от сина му.
На четиригодишна възраст Петър става полковник на собствения си полк. Момчето получава доклади за всички нужди на полка и издава заповеди - първоначално баща му му помага да управлява всичко това, но през 1676 г. цар Алексей умира, а Петър продължава да командва сам, и използвайки помощта на Павел Менесий, шотландски генерал, когото Алексей наема да отговаря за военното обучение на Петър.
"Войниците" в полка на Петър са момчета като него, малко по-възрастни. Не знаем със сигурност, но се предполага, че произлизали от богати и знатни семейства. Те носят зелени униформи и отначало наброяват около 50 млади мъже, но полкът нараства, тъй като мнозина искат децата им да учат военни упражнения заедно с младия цар Петър.
В крайна сметка тази малка армия става известна като "Потешный полк" ("потешный" означава "забавен"). Защо? Какво е толкова забавно във военното обучение на Петър?
"Потешные", или армията от играчки
Публичен домейн
Преди Петър малките царе са се забавлявали с шутове, клоуни, жонгльори и джуджета. Издълбаните старателно играчки за малкия цар, неговите карети с понита - за всичко трябва да се погрижи някой и тези задължения са дадени на селяните от специални села, наречени "Потешные сёла", защото те работят за осигуряване на забавлението на малкия цар. Армията-играчка на Петър също е осигурявана и от селяните в тези села - Преображенское (сега, на територията на Москва) е едно от тях. Ето защо малката армия става известна в руската история като "Потешные полки" ("забавни полкове"). Въпреки това с течение на времето армията-играчка се заема с упражнения за възрастни.
Към 1683 г., когато е на 11 години, Петър започва военна подготовка на бойното поле. Същата година младият цар за първи път вижда истински оръдиен огън: "Занаятчии, изработващи гранати и огнестрелни оръжия и техните ученици от 'Оръжейния приказ' (ведомство) извършиха взрив за забавление под надзора на Симеон Зомер", се посочва в хрониката, като се отбелязва, че този "взрив за забавление" е изпълнен в присъствието на самия Петър.
Алексей Кившенко
Той започва да набира възрастни мъже за своите полкове. През 1684 г. близо до двореца на Петър в село Преображенское е издигната дървена крепост, наречена Пресбург, под надзора на Франц Тимерман, новия военен учител на Петър. Забавните полкове, разделени на две части - "Врагове" и "Защитници" - се научават как да превземат и защитават тази малка крепост. С течение на времето в близките села Измайлово и Семьоновское са разположени още войници. През 1686 г. Петър използва редовна артилерия в своите полкове, а до 1687 г. започва учения на вода при езерцето Просянски край Измайлово.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: От бръснача до картофите: 5 неща, донесени от Петър Велики в Русия
"Потешные" се превръщат в първите полкове на новата армия
Алексей Кившенко
През 1691 г. Петър превръща своите забавни полкове в първите два редовни полка на бъдещата си армия - Преображенския полк и Семьоновския полк. По-късно тези двата стават първите полкове на Императорската гвардия. До 1691 г. 19-годишният Петър ги командва в реално обучение, изучавайки особеностите на истинските военни действия. Ученията им на терен продължават месеци, като самият Петър споделя всички трудности на тренировките. Подобни начини на обучение са абсолютно новаторски в края на XVII век. Нито една европейска армия не е правила подобно нещо.
През 1693 и 1694 г. Петър и неговите полкове извършват пълноценен военен марш до Архангелска област в северната част на Русия и обратно, а през 1694 г. участват в мащабно учение край московското село Кожухово. Използвани са истински оръдия и пушки, а има и човешки жертви. Принц Борис Куракин (1676-1727), приятел и съратник на Петър, пише, че "едва ли някой от европейските владетели би могъл да организира 'военно обучение' по-добре от това... То продължава шест седмици". Според Куракин в ученията са участвали над 30 000 мъже, има 24 жертви и над 50 ранени. По този начин Петър подготвя бившата си "Забавна армия" за реални действия, които щели да последват скоро на полетата на Северната война.
Андрей Рябушкин
Това, което остава като резултат от детските маневри на Петър, са нови военни тактики, с които руската армия щяла да стане известна. Петър не одобрява церемониалните военни учения. Когато по-късно по време на посещението си във Франция той става свидетел на френско военно обучение, Петър го определя като "облечени кукли, а не войници". От своите хора руският цар иска обратното - ефективно действие на бойното поле. Той не се интересува много от полковете си, поддържащи редовни формирования на терена, но настоява за храброст, твърда и решителна атака и личната инициатива на всеки офицер и войник. Благодарение на тези качества на пехотата и кавалерията на Петър, Русия успява да спечели Северната война и до 1720-те години да се превърне в най-заплашителната военна сила в Европа.