Коя е първата и единствена жена, извършила въздушен таран?

На 12 септември 1941 г. над украинското село Анастасиевка се разиграва трагична, но героична сцена: съветски лек бомбардировач Су-2 се сражава със седем германски "Месершмита".

След като изразходва всичките си боеприпаси за свалянето на един вражески изтребител, Су-2 внезапно се впуска в таран с друг, завършвайки със смъртта на двамата пилоти.

Това не е първият в историята въздушен таран, но е първият (и все още единствен) извършен от жена.

Истинско призвание

"Тя е родена за авиацията, като птица за полет", казва колегата ѝ Анатолий Пушкин за Екатерина Зеленко. Влюбена в романтиката на небето от дете, на 17-годишна възраст се присъединява към авиоклуба във Воронеж. След това, през 1934 г., Екатерина завършва с отличие Военното авиационно училище в Оренбург.

След следването си тя е изпратена в Харков, Украйна, където служи в 19-та лека бомбардировъчна авиационна бригада. Там, в предвоенните години, Екатерина овладява седем типа самолети.

Когато през 1939 г. избухва война с Финландия, Екатерина незабавно отива доброволец на фронта. В този конфликт жените пилоти нямат право да управляват самолети, но украинското ѝ фамилно име ѝ помага. Виждайки "старши лейтенант Е. И. Зеленко" във формуляра за кандидатстване, служителите във военно-кадровия отдел дават зелена светлина, без да подозират, че пилотът е жена (тъй като повечето женски фамилни имена в Русия завършват на "-ова/-ина").

Когато Екатерина пристига на фронта, тя не е върната обратно, като по този начин се превръща в единствената жена пилот в така наречената Зимна война. Нейните осем излитания са довели до унищожаването на вражеска артилерийска батерия и склад за боеприпаси. След войната тя е наградена с Орден на Червеното знаме за своите постижения.

Последна битка

До началото на войната срещу нацистка Германия Екатерина Зеленко вече е обигран пилот с богат опит. През 1941 г., катастрофална година за съветските военновъздушни сили, такива пилоти са изключително ценни.

От юни до септември Зеленко извършва 40 бойни полета и участва в 12 въздушни боя. През юли, оглавявайки звено бомбардировачи Су-2, тя участва в унищожаването на голяма вражеска сила, съставена от 45 танка, 20 бронеавтомобила и пехотен батальон. Всички съветски самолети се завръщат в базата - чудо за онова време.

В първите дни на войната е много по-често съветските ВВС да търпят колосални загуби. На бомбардировачите често им липсва прикритие, защото просто няма достатъчно изтребители.

В онзи фатален ден за Екатерина Зеленко, 12 септември 1941 г., тя също трябва да изпълни разузнавателен полет без прикритие, в двойка с колегата си - капитан на Су-2 Лебедев. Над село Анастасиевка в североизточна Украйна те са нападнати от гореспоменатите "Месершмит".

Лебедев е свален от небето почти мигновено, приземявайки се в съседно поле. Зеленко успява да унищожи един германски самолет, използвайки всичките си боеприпаси в процеса. След това, след като нарежда на ранения си щурман лейтенант Павлик да скочи с парашут, тя прави таран срещу втория вражески изтребител, удря го - и двата самолета падат на земята като камъни.

Забравен подвиг

И Лебедев, и Павлик успяват да се върнат при своите. Но нито един от двамата не е бил свидетел на подвига или смъртта на Екатерина Зеленко. Тя просто е записана като изчезнала в битка. Военните искат посмъртно да ѝ присъдят титлата Герой на Съветския съюз, но се колебаят дали да го направят, в случай че по-късно се окаже, че е взета в плен. Вместо това тя е удостоена с по-малкия орден "Ленин".

Истината излиза наяве през 1943 г., когато жителите на освободеното село Анастасиевка разказват всички подробности от въздушната битка, на която са били свидетели. И там в останките на бомбардировача Су-2 силно обгорялото тяло на Зеленко е намерено (и незабавно погребано), както и нейната комсомолска карта и други документи за самоличност. Но нямало време да се информира командването, тъй като германците отново влезли в селото само няколко часа по-късно.

Въпреки потвърждението за изключителната си храброст и многократните призиви на колегите си, Екатерина Зеленко посмъртно получава титлата Герой на Съветския съюз едва на 5 май 1990 година.

Прочетете още: Първият височинен таран: как Алексей Катрич сваля немски Do 17 на борда на МиГ-3