Бойният кораб "Новоросийск" получава името си през 1949 година. Първоначално той е италианският дреднаут Giulio Cesare, пуснат на вода през 1911 година. Прекарва Първата световна война спокойно, като никога не влиза в битка. След това се превръща в учебен артилерийски кораб, модернизиран е и през Втората световна война участва в бойни действия, като получава много щети. Той служи до 1942 г.: оказва се страшно скъп за ремонт и поддръжка, пише "Российская газета".
След войната страните-победителки разделят италианския флот. СССР не получава веднага вече остарелия кораб. Всъщност той остава на котва от 1943 до 1948 г. без подходяща поддръжка. Има много какво да се желае от състоянието му, а корабните системи изискват сериозен ремонт. През следващите шест години той е ремонтиран нееднократно, въоръжението и оборудването му биват променяни. В резултат на това "Новоросийск" става най-силният кораб на Черноморския флот и се използва за бойна подготовка на моряците до фаталния ден.
Последният поход на линейния кораб e свързан с честването на 100-годишнината от отбраната на Севастопол. Той се завръща в залива вечерта и акустира в района на Морската болница. Нищо обаче не предвещава бедата, а част от екипажа излизат на брега.
В 1:31 ч. сутринта се чува страшен взрив. В подводната част на линейния кораб е пробита дупка с площ от 150 кв. м: това е установено по-късно. Почти 200 души загиват веднага: експлозията се случва при каютите в носовата част. Останалите членове на екипажа се втурват да спасяват кораба.
Първоначално се опитват да го изтеглят до по-плитък участък, но командирът на Черноморския флот вицеадмирал Виктор Пархоменко им дава заповед да спрат. След това тегленето на линейния кораб вече е безсмислено. Корабът се накланя пред очите им, започва да потъва в калния слой, който достига 30 м в дълбочина. Решението за евакуация на моряците е взето твърде късно. Линейният кораб първо ляга изцяло на левия си борд, а след това се обръща с кила нагоре. Под него има стотици хора, които не успяват да скочат във водата.
Много хора остават в капан в отсеците с въздушните възглавници. Спасителите чуват гласовете им до 1 ноември - хората пеят песни и удрят по стените. В корпуса е направена дупка, от която да бъдат извадени моряците: седем души успяват да се спасят. Въздухът обаче започва да излиза през дупките и линейният кораб потъва пред очите им. Извадени са още двама изпод палубата.
През лятото на следващата година корабът е вдигнат от дъното. Впоследствие е рагзлобен за метал.
От нощта на 29 октомври 1955 г. дълго време стои въпросът: какво причинява гибелта на линейния кораб? Каква е експлозията, гръмнала във фаталната нощ? Официалната версия е посочена от правителствената комисия, разследваща бедствието. Линейният кораб потъва поради дънна мина, поставена по време на Великата отечествена война.
Както преди, така и след трагедията, по дъното на залива са открити много германски мини от типа LMB (теглото им е 986 кг, зарядът на взривното вещество е 690 кг) и RMH. Една вероятно детонира друга - и експлозията е достатъчна, за да потопи такъв огромен кораб. Опонентите на тази версия с основание твърдят, че генераторът, без който взривателят не би работил, няма да издържи до 1955 г. в работоспособно състояние.
Има и версии за диверсия на кораба, както вътрешна, така и външна - от британците. Най-екзотичният сценарий включва "Черният принц" Валерио Боргезе, който командва италианските подводници и е яростен антисъвет. Неговите подчинени са замесени в редица европейски терористични атаки. Тази версия обаче е отхвърлена от критиците поради многото несъответствия: как италианските диверсанти ще успеят да стигнат до Севастопол и да доставят тон взривни вещества до мястото?
Починалите моряци през 1999 г. са наградени с Орден за храброст. На Братската могила в Севастопол е издигната възпоменателна плоча с думите "На смелите моряци от линейния кораб "Новоросийск", загинали при изпълнение на воинския си дълг на 29 октомври 1955 г. Любовта към Родината и верността към военната клетва за вас са по-силни от смъртта".