3-те най-успешни операции на съветските сили в Афганистан

Кунарска операция (19 май - 12 юни 1985 г.)

Източната провинция Кунар е причина за особено безпокойство както за правителството на страната, така и за командването на Ограничения контингент на съветските войски. Действащите тук отряди на муджахидините, които са активно снабдявани с оръжие и боеприпаси от съседен Пакистан, представляват заплаха за Кабул, който се намира само на 100 километра.

Съветската армия регулярно провежда операции в Кунар, но ресурсите за окончателното разрешаване на проблема не са достатъчни. На 21 април 1985 г. в дефилето Маравар в плен на муджахидините попадат 31 разузнавачи от 334-и Отделен отряд със специално назначение.

На 19 май, след мощна артилерийска подготовка, в долините на реките Кунар и Печ е изпратен 12-хиляден десант. Едновременно с това към град Асадабад настъпват съветски бронетанкови войски и подразделения на правителствените сили на Демократична република Афганистан (ДРА) с обща численост до 5000 души. Врагът разполага с до 6000 бойци в региона под командването на Гулбудин Хекматияр.

По време на Кунарската операция муджахидините, които обикновено действат като партизани, се опитват да приложат напълно нехарактерни за тях тактики. В опит да си върнат загубените позиции, те предприемат контраатака по целия фронт като класически армейски подразделения. Настъплението обаче е смазано от съветските авиационни и артилерийски сили.

В резултат на боевете в провинция Кунар през май-юни 1985 г. групировката на Хекматияр се разпръсква, като губи около 4000 бойци. Освен това са пленени над 160 склада, 2,5 млн. патрона и учебно-подготвителен център, като е деблокиран и важният път Джалалабад-Барикот, който съветските войски контролират до началото на изтеглянето на Ограничения контингент през 1988 година,

Операция "Западня" (клопка - бел. прев.) (18-26 август 1986 г.)

През 1986 г. в западната афганистанска провинция Херат започва да набира сила голямата "Западна обединена групировка" на полевия командир Исмаил Хан. С активната подкрепа на съседен Иран тя успява да създаде големи проблеми както на правителството на ДРА, така и на съветските войски в региона.

Командването на съветската 40-та армия решава да се справи с противника чрез едновременни удари в зелената долина на Херат и в планинските райони на границата с Иран, където муджахидините са разположили укрепената си база "Кокари-Шаршари".

Докато в равнинните територии врагът е смазан от внезапния удар и бързо се предава, то в планините съветският десант среща ожесточена съпротива. Местността е пълна с мини и е абсолютно "разорана" от минометите и безоткатните оръдия на муджахидините, чийто огън се коректира от иранска страна. За капак на всичко, след няколкодневни боеве десантчиците са блокирани при температури от 50°C без запаси от вода.

На 25 август, с артилерийска поддръжка и авиацията, мотострелкови и десантни части преодоляват съпротивата на противника и превземат укрепения район при "Кокари-Шаршари". Самият Исмаил Хан успява да избяга в Иран с част от бойците си.

В резултат на операция "Западня" са унищожени 26 склада за оръжие и боеприпаси, 25 пригодени за отбрана къщи и 32 пещерни укрития. В редиците на муджахидините от Херат започва разцепление: много полеви командири, отговарящи за отряди, слагат оръжие, а някои преминават на страната на афганистанското правителство.

Операция "Магистрала" (23 ноември 1987 г. - 10 януари 1988 г.)

Ситуацията в град Хост, център на едноименната провинция в югоизточната част на страната, е главоболие за правителството в Кабул през цялата афганистанска война. Той е обсаждан почти осем години, с изключение на няколко кратки периода.

Тъй като армията на ДРА не е в състояние сама да ликвидира заплахата от страна на действащия тогава полеви командир Джалалудин Хакани, съветското командване пристъпва към една от най-мащабните операции за целия период на конфликта, известна като операция "Магистрала".

Главната задача на съветските и афганистанските войски е да вдигнат блокадата на Хост, да възстановят контрола на водещия от него път към Гардес, а също и да унищожат укрепения район на муджахидините Джавара ("Вълча яма"). Той е унищожен през април 1986 г., но муджахидините бързо го възстановяват с помощта на Пакистан.

"Магистрала" започва с прочистването от спецназа на войските на ДРА на прохода Сате-Кандав. За разкриване на скритите огневи точки на противника е организиран т. нар. "пясъчен десант" - торби с пясък се изпускат от самолети с парашути. "Врагът бил смаян, когато видял 'десанта'", спомня си командващият 40-та армия генерал Борис Громов. "Тогава пленените разказваха. Били са объркани. Минута и половина пълно мълчание. И тогава, когато им станало ясно, те, явно вбесени от нашата наглост, започват да стрелят от всички оръдия. А ние само това чакахме. Артилерията откри всички вражески позиции. Това осигури пробив на блокадата..."

Истински десантчици, заедно с групи от афганистанския спецназ, десантират в близост до град Хост и започват да се движат, за да се присъединят към съветските войски, идващи от Гардес. В резултат на това муджахидините са притиснати от двете страни наведнъж и разпръснати.

В началото на януари 1988 г. към деблокирания гладуващ град се отправят автоколони с продолствени продукти. Унищожаването на базата "Джавара" и разгромяването на силите на Джалалудин Хакани осуетяват плановете на муджахидините да създадат независима панислямска държава в провинция Хост.

А знаете ли кой е шестгодишният войник, който се бие във Втората световна война?