"Моцарт в психологията": Kак Лев Виготски помага за оформянето на съвременното мислене

"Човек, затворен в себе си, е нещо много малко", казва британският писател Джон Ръскин. Руснакът Лев Виготски, тъкмо обраното, е бил човек с много лица. Той е имал око за доброто изкуство, обичал е театъра, познавал е литературата, говорел е на няколко езика, четял е изключително много книги, включително и отварящите очите трудове на Зигмунд Фройд, написал е изследване за Хамлет, работел е за списания и всичко това преди психологията да стане неговото основно занимание.

Виготски е смятан от мнозина за един от най-влиятелните психолози на XX век, но той никога не е имал официално образование по психология. Учи медицина и право и израства в беларуския град Гомел (тогава част от Руската империя) в заможно еврейско семейство. Той е блестящ ученик и това му позволява да влезе в Московския университет въпреки дискриминационните закони, ограничаващи броя на евреите, които могат да получат висше образование.

През 1926 година, когато вече работи в Московския институт по психология, 30-годишният Виготски заявява, че психологията е достигнала кризисен етап и се налага голяма промяна. Единственият начин да се намери решение на този проблем е да се систематизират данните за човешката психика и поведение. Необходимо е да се разработи своеобразен голям общ подход към анализа на човешкия ум.

Виготски свързва всички фактори, които имат отношение към разбирането на човешката психика, с предизвикателствата на възпитанието на детето. "Чрез другите ние ставаме себе си", вярва Виготски, който е наречен Моцарт на психологията. Той твърди, че всеки човек, независимо от възрастта или пола, е съставен от неосъществени възможности.

3 от постиженията на Виготски

От практична гледна точка Виготски прави няколко пробива:

1. Той лансира революционната теза: вродените способности влияят върху развитието и самореализацията на дете, но не ги определят.

Според Виготски децата се учат чрез физическото взаимодействие. В своята социокултурна теория той твърди, че ученето е най-вече и преди всичко социален процес, в който обществото и родителите играят ключова роля. Виготски е първият, който признава в следреволюционна Русия, че всяко дете има шанс да се развива. Той вярва твърдо, че децата с образователни проблеми, които затрудняват силно общуването, могат успешно да продължат напред и да постигнат значителен прогрес.

"Всъщност психологията отдавна ни учи на това, учителите го знаят отдавна, но едва сега най-важният закон е формулиран с научна точност: едно дете ще иска да види всичко, ако е късогледо, да чуе всичко, ако има увреждане на слуха и ще иска да говори, ако има някакви дефекти или затруднения на речта".

2. Виготски създава теорията за "Зоната на най-близкото развитие" (ЗБР), която предоставя на психолозите от цял ​​свят нов подход за оценка и измерване на основните процеси на развитие.

Виготски твърди, че във всяка възраст детето може да придобие само определено количество знания. С други думи не трябва да се очаква средностатистическо четиригодишно дете да те победи на шах. Според него родителите трябва да се фокусират върху така наречената зона на най-близкото развитие на детето. Тя може да се възприеме като предизвикателство, с което детето не може да се справи точно в този момент, но е на път да направи това.

Динамиката на развитие на ученика в училище също може да бъде оценена с помощта на параметрите на ЗБР. Детето може да изучава нещо самостоятелно, но с някои неща може да се справи само с помощта на родител или учител.

"Развитието е непрекъснат процес на самообусловяване, а не марионетка, направлявана с дърпане на два конеца. Детето се оформя като индивид само чрез взаимодействие и активно участие в живота на другите".

3. Виготски утвърждава правото на "Първа поправка" за детето, която е да играе. В същото време за повечето психолози това е основата и крайната цел на предучилищното образование.

Виготски вярва, че играта може да стимулира развитието на мисленето, паметта, въображението и практическите умения. Преди 100 години съветският психолог е прозрял доказаното днес: ако детето няма място за игра в предучилищна възраст, по-късно може да има проблеми в ученето.

Играта помага на детето да се развива. "Това е източник на развитие", смята Виготски. Децата могат да развият умения да могат да мислят вбъдеще, да решават проблеми и да разсъждават, като играят игри. Играта е ключова дейност, която помага да се създаде зона на най-близкото развитие, като се мотивира участие и се създават планове за действие във въображаема ситуация.

Проправяне на пътя към съвременната психология

Виготски работи в тясно сътрудничество с Александър Лурия, бащата-основател на руската невропсихология. Те правят заедно поредица от изследвания в областта на психологията на развитието, педагогиката и психопатологията.

Виготски пътува в чужбина само веднъж, но концепциите му наваксват пропуснатото. Неговите трудове са препечатани и преведени на десетки езици. Културно-историческите работи на Виготски за връзката между езика и мисълта и теорията му за развитие чрез действия и взаимоотношения стават основен елемент на съвременната психология.

След като неговият основен труд "Мисъл и език" излиза на английски в началото на 60-те години, идеите на Виготски се разпространяват по целия свят и той има много последователи в САЩ и Европа. Когато един от тях, видният американски психолог Юри Бронфенбренер, е на посещение в СССР, той се обръща към дъщерята на Виготски със следните силни думи: "Надявам се знаете, че вашият баща е Бог за нас?" Тя изобщо не си е давала сметка за това.

Студенти и близки сътрудници смятат Виготски за гений, а интересът е двупосочен и с едните, и с другите. Пионерът на съветската психология има смислен, но кратък живот. Виготски умира от туберкулоза през 1934 година, когато е едва на 37 години. Значителна част от трудовете му са публикувани от неговите ученици след смъртта му.

А днес децата в Русия ходят на безброй извънкласни занятия. Това помага ли им или не?