Защо Сталин и Троцки стават смъртни врагове

Лев Троцки има най-големи шансове от всички болшевишки лидери да оглави Съветския съюз след смъртта на Ленин. Само че в политическата борба той така и не успява да надвие най-злия си враг – Сталин. За него този сблъсък приключва с изгнание, а после го застига и гибел. Как започва това невероятно противопоставяне?

Военни специалисти

Първият открит конфликт между вождовете на революцията избухва през лятото на 1918 г. по време на отбраната на обсадения от белите армии Царицин (бъдещия Сталинград). Градът има изключително важно значение, защото през него минават пътищата за снабдяване с хляб на районите от Централна Русия.

През юни в Царицин пристига Сталин, който по онова време е народен комисар (министър) по въпросите на националностите. Задачата му е да намери решение на проблемите с организацията на продоволствените доставки. След като си издейства подкрепата на Ленин, той разширява пълномощията и поема въпросите с отбраната на града.

"Линията южно от Царицин още не е възстановена", пише Сталин на Ленин на 18 юли. "Гоня и хокам всички, които трябва, надявам се скоро да я възстановим. Ако нашите военни 'специалисти' (некадърници!) не дремеха и не безделничеха, линията нямаше да бъде прекъсната, а ако линия бъде възстановена, то това няма да бъде благодарение на военните, а въпреки тях".

Именно въпросът за военните специалисти – бивши офицери от императорската армия – става крайъгълен камък в отношенията между Сталин и Троцки. Бъдещият "баща на народите" решително се противопоставя на това царски офицери да бъдат назначавани на високи постове в Червената армия, защото ги е определял като ненадеждни, готови във всеки един момент да предадат делото на революцията. 

Лев Троцки, който е комисар по военните въпроси, има противоположното виждане. Благодарение на неговите усилия към болшевиките преминават добре обучени професионални военни кадри от императорската армия. Така над 250 царски генерали постъпват на служба в Червената армия. 

Конфликт

Сталин успява да издейства отстраняването от ръководството на Севернокавказкия военен окръг на бившия царски генерал Андрей Снесарев. На младшите командири им провървява още по-малко. По подозрение в контрареволюционна дейност по указание на Сталин е арестувано цялото артилерийско управление, включително и нисшите военни. Те са качени на така наречения шлеп на смъртта (тази система на плаващ затвор е разпространена по времето на гражданската война) и пратени насред Волга, където скоро много от тях почиват заради тежките условия.

Троцки назначава за командващ на създадения през септември Южен фронт бившия царски генерал Павел Ситин и това предизвиква поредната силна съпротива на Сталин. "Необходимо е в ЦК да се обсъди въпросът за поведението на Троцки, който се отнася пренебрежително към най-видни членове на партия в угода на предатели от военните специалисти и във вреда на интересите на фронта и революцията. Да се постави въпросът да не се допуска Троцки да издава еднолични заповеди... Да се преразгледа въпросът за военните специалисти от лагера на безпартийните контрареволюционери", се посочва в негова телеграма до Ленин. 

Сталин открито пренебрегва заповедта на Троцки на Ситин да бъде дадена пълна власт за изпълнение на операции и дори създава алтернативен команден център. Нерядко на много заповеди на народния комисар по военните въпроси той слага резолюцията "Да не се приема за сведение".   

Успехът на Троцки

Сталин и Троцки не успяват да постигнат съгласие по нито един въпрос, свързан с отбраната на града. Постепенно техният конфликт стига до открита враждебност.  

"Общо нещата са такива, че Троцки не може да пее без фалцет, да действа без резки жестове, като аз не бих имал нищо против жестовете, стига от това да не страдаха интересите на общото за всички ни дело. Затова моля, докато не е късно, Троцки да бъде спрян и поставен в рамка, защото в противен случай побърканите заповеди на Троцки ще внесат раздор между армията и командирския състав и ще погубят фронта окончателно", се казва в телеграма на Сталин до Ленин с дата 3 октомври. 

На следващия ден разяреният Троцки от Тамбов телеграфира до държавния глава с молба Сталин да бъде отзован от града. Заради емоционалната си превъзбуда той дори обърква думи в телеграмата: "Царицин трябва или да се подчинява, или да си заминава". 

В крайна сметка Ленин взема страната на Троцки и отзовава Сталин в Москва на 19 октомври. Въпреки сериозните разногласия сред военното командване, защитниците на града успяват да го удържат. Царицин пада едва през лятото през 1919 г. в резултат на неуспешно контранападение на Червената армия. 

"Именно през тези дни (през ноември – бел. Russia Beyond) отзованият от Царицин и изпълнен с дълбока злоба и жажда за мъст Сталин написва своята кратичка статия, посветена на юбилея на революцията. Целта на статията е да нанесе удар по престижа на Троцки и той да бъде противопоставен на авторитета на Централния комитет, оглавяван от Ленин. Тази юбилейна статия е продиктувана от затаена злоба", пише по-късно в спомените си бившият народен комисар по военните въпроси. 

Конфликтът в Царицин става първият етап в дългогодишното жестоко противопоставяне на двете най-значими фигури в болшевишкото движение. То завършва едва на 20 август 1940 година, когато прокуденият от СССР Троцки (по заповед на Сталин) е убит в Мексико.

Разказваме ви още за петимата най-близки другари на Сталин и тяхната съдба след смъртта на вожда!