Как руснаците създават своя собствена "Калифорния" в Китай

В края на XIX в. златната треска обхваща Далечния изток на Руската империя и съседните ѝ северни територии на Китай. Десетки хиляди "свободни миньори" се втурват към многочислените находища, за да добиват злато... не винаги законно.

Някога около такива мини дори се образуват цели "държави" със свой "президент", законодателни и съдебни структури, правоохранителни органи и въоръжени сили. Най-известната от тях за благороден метал е основаната от руски ловци Желтугинска република. Тогава дори я наричат Амурска Калифорния или просто Желтуга.

Забележително е, че руската "държава" е създадена на територията на китайската Манджурия, където за самоволен добив се предвижда смъртно наказание. Като се наслаждават на свободата, желтугинци не зачитат местните закони. Но далеч не са против някога "републиката им" да се присъедини към Руската империя.

От хаос към порядък

Историята на Амурска Калифорния започва през пролетта на 1883 година. Местни жители случайното откриват няколко висококачествени златни находища на р. Желтуга на китайска територия. Тъй като най-близкият голям китайски град Айгун се намира на стотици километри, а руските села са буквално до границата край пограничната р. Амур, уникалното място бързо е населено именно от руските златотърсачи.

Първоначално колонията представлява истински анархистки вертеп. Освен миньори тук идват авантюристи от различни градове, мошеници и бандити. Убийствата и грабежите стават обичайни.

В златодобива има и голям безпорядък. Вместо последователна и внимателна обработка на находищата, те ги унищожават с варварски ями. Така бързо ги правят непригодни за по-нататъшна експлоатация. Бързат, като разбират, че във всеки един момент могат да ги емнат китайските войски и да изгонят неканените си гости.

Но времето си тече, а Пекин така и не реагира на появилата се на негови земи руска колония (както по-късно се изяснява, властите просто не са знаели за нея). Желтугинци решават, че могат да останат за известно време в Манджурия и се захващат да въведат ред.

Държава в държавата

Желтуга е разделена на пет района: четири руски и един китайски (китайците стават втората по численост етническа група в "републиката"). От всеки квартал са избрани по двама отговорници, които заедно управляват колонията.

Целият политически живот на населеното място протича на централния площад "Орлово поле", където се вее "държавният" черно-жълт флаг (символизиращ единството на земята и златото) и е поставено бесило за особено... небрежните граждани.

Желтугинската република има свой съд, затвор и правоохранителни сили с численост от 150 души. Начело на "държавата" стои президент. Първи този пост заема австроунгарецът Карл Йохан Фасе, който решително и жестоко въвежда ред в "Амурска Калифорния". Така за ден обесват тридесет души, обвинени в убийства.

"В първите дни от утвърждаването на властта - разказва очевидец, - мнозина, мислещи, че могат да се шегуват с нея, загазиха. Първите две седмици с право можеха да се нарекат време на страшен бич. Посичаха ежедневно и за кражби, за измами и т.н. – буквално посичаха от сутрин до вечер за престъпления и едва след това въздействие от бригадирите върху любителите на чуждата собственост и силните емоции, те се успокоиха малко.

Разцвет

С въвеждането на реда в Желтуга колонията започва стремителен растеж. За година населението ѝ се увеличава от няколко стотици до 9000 души. Максималният брой живущи за цялото ѝ съществуване наброява 20 000 души!

Тъй като руснаците са болшинството от населението на "републиката", за официален език също е приет руският. С китайците "калифорнийците" си общуват на разпространения в пограничните райони опростен език – така наричат кяхтинския говор.

Като гъби започват да никнат магазини, бани, бижутерии, таверни, хазартни къщи и гостилници за многочислените руски и китайски търговци на злато. Има дори театър, фотолаборатория, цяла трупа циркаджии и два оркестъра. Всички те плащат данъци, които се харчат за обществените нужди. И така с тези средства в колонията откриват собствена болница.

Желтугинската република расте и забогатява. Златото буквално лежи под краката им, използват го като платежно средство наред с парите. В едно местно казино "Чита" златотърсачите спокойно проиграват суми, с които биха могли спокойно да прекарат целия си живот.

Разгром

Почти година след зараждането на "Амурска Калифорния" за нея най-сетне разбират и китайските власти. Абманът (губернаторът) на Айгун буквално започва да залива с писма ръководството на Амурска област, молейки да съдействат за изселването на натрапниците. Скоро протест пред Санкт Петербург изказва самото правителство на император Цъси.

В Русия официалните лица прекрасно знаят за съществуването на Желтугинската република и дори активно си сътрудничат с нея. На официално ниво отговарят пред китайците, че нищо не са чували за подобна "държава", а ако такава е съществувала – то те нямат право да се месят във вътрешните дела на Китай.

Фактически Русия предоставя на Китай карт-бланш да се саморазправи с "калифорнийците" както сама реши. Заедно с това в Желтуга са изпратени и казашки отряди с указание да предупредят златотърсачите, че няма да им бъде оказана никаква държавна поддръжка и военна защита. Най-добрият изход за тях е незабавно да напуснат китайската територия.

През февруари 1885 г. в покрайнините на Желтуга се появява първият разузнавателен отряд на китайските войски. На 18 август същата година в колонията пристига цински офицер с искане да разчистят територията за осем дни. Въпреки че той разполага само с 60 войници, колонията се разбягва.

След изтичането на срока цинският отряд влиза в пустата Желтуга, изгаря няколко жилища и обезглавява няколко скрили се там китайци. Но след изтеглянето им "калифорнийците", останали през цялото това време в покрайнините, започват да се връщат назад.

Скоро след това Пекин разбира, че животът в "републиката" си върви по старому и през януари 1886 изпраща вече 1600 войници с указание да изгорят колонията до основи, да прогонят руснаците отвъд Амур, а китайските жители на града да бъдат екзекутирани за незаконен златодобив.

Този път на жителите на Желтуга не им се удава да хитруват. За да не влошат отношенията си с Русия, китайците позволяват на гражданите ѝ свободен достъп към родината, което не важи за китайските им "колеги". "Едва видели движещите се по ледовете на Амур желтугинци, китайските войници се нахвърлили над беззащитните си съотечественици", пише през 1896 г. изследователят на историята на "републиката" Александър Лебедев.

"Разбира се, всички се разбягали напосоки, където им падне; бягали по преспите и деретата, катерили се по ледовете, криели се зад навявания. Студът вцепенявал крайниците им, гладът и умората ги оставяли без сили, бегълците падали, ставали и отново бягали, опитвайки се да достигнат брега и да се скрият в селото. Но и там нямало спасение. Убивали ги и ги измъчвали и на нашия бряг; изтръгвали ги от тълпите руснаци, измъчвали ги по улиците, нахлували в руските бараки и измъквали жертвите си оттам. Било е клане, ужасно, безобразно и зверско".

След разгрома на "Амурска Калифорния" златотърсачите плъзват из целия руски Далечен изток. Те нямат желание да се отказват от разкошния живот и се опитват да основат нови свободолюбиви "републики", неумолимо разпръсквани от местните власти. Окончателно проблемът с масовия нелегален добив на злато в страната е решен едва от болшевиките в началото на 1930-те години.

Разказваме ви още как Китай и СССР едва не започват трета световна война!