Неосъществени проекти: как можеха да изглеждат днес Кремъл и Червеният площад?

Да се срине Кремъл и да се построи дворец

От XVIII в. Петър I пренася столицата на Руската империя от Москва в новопостроения Санкт Петербург. Москва губи значението си и Кремъл в качеството си на царска резиденция е на практика опразнен.

Многочислените дворци и княжески палати в Кремъл се обезлюдяват – цялото благородничество се мести в новата столица заедно с царя. Зданията започват да се рушат, така че през втората половина на XVIII в. любимият архитект на Екатерина II Василий Баженов предлага мащабен проект за реконструкция на Кремъл.

Той предлага да разрушат голяма част от старинните постройки и стени и да издигнат Голям Кремълски дворец, който би обградил Съборния площад и да се спуска към река Москва по Боровицкия хълм.

Дори започват да осъществяват проекта, но когато се захващат със свалянето на старите кремълски стени, на стената на един от съборите се появява пукнатина. Освен това решават, че строителните работи ще бъдат твърде разточителни – и издигат отново стените, а проектът е закрит.

Проспекти и най-нови правителствени здания

Във времената след Петър болшинството постройки в Москва са дървени – бившата столица страда от многочислени пожари. И в края на XVIII в. архитект Петър Кожин, който оглавява така наречения Каменен приказ (държавен орган, който управлява делата с камъните), създава план за реконструкция на града и издигане на каменни постройки. Той предлага на Екатерина II още един проект за реновация на Кремъл.

На старинните съоръжения архитектът не посяга, но предлага да се построят проспекти и нови правителствени здания в съвременен стил. Този мащабен проект в крайна сметка не е реализиран – поръчват на Кожин да се заеме с по-належащи въпроси.

Но Екатерина II все пак нарежда да се построи в Кремъл нова сграда в стила на класицизма. Предполага се там да се премести Сенатът. Издигнат е сенатският дворец и днес именно той е резиденция на руския президент.

Метро до стените на Кремъл

Първите планове за построяване на метро в Москва са още от края на XIX в., предложени от инженерите Пьотр Балински и Евгени Кноре. Според проекта им ЖП линията трябва да обикаля цяла Москва и в центъра на града да минава под земята. Но предлагат директно край стените на Кремъл на Червения площад да бъде построена наземна централна гара. Тази идея изначално не допада на Николай II.

Инженерите предлагат да се построи огромен ЖП мост на две нива от Кремъл по Василевския спуск (продължението на Червения площад, което води към крайбрежната улица) и през река Москва... в крайна сметка проектът събира доста противници и е решено, че ще наруши добрия вид на града.

Здание на Наркомтяжпрома на Червения площад

До 1860 г., когато в Москва е построен храмът "Христос Спасител", най-високата сграда в града е камбанарията "Иван Велики" в Кремъл. Според легендата в града има забрана за издигането на по-високи камбанарии.

Впрочем царските забрани не значат нищо за болшевиките. Новата съветска власт се мести от Санкт Петербург в Москва и нещо повече – правителството се настанява направо в Кремъл (последен го напуска Климент Ворошилов, който живее там със семейството си до 1962 година).

През 1935 г. Сталин подписва генерален план за реконструкция на Москва – построява нови проспекти, разширява ул. "Тверская". Освен това е обявен конкурс за построяването на министерство на тежката промишленост – Наркомтяжпром. Има няколко проекта за зданието и всички архитекти предлагат да се строят гигантски постройки, за които трябва да разширят Червения площад и да премахнат търговския център (съвременния ГУМ). Кремъл просто се губи на фона на тези исполински сгради. Нито един от проектите, за щастие, не е осъществен.

А ето и няколко нереализирани съветски проекта, които е трябвало да смаят цял свят!