ФОТОГАЛЕРИЯ: Как изглежда Русия през 1921?

След революцията от 1917 г., Русия е разкъсана от Гражданска война. През 1921 г. конфронтацията най-накрая отива към своя край. В различни части на страната обаче все още има сблъсъци. Един от последните опити за борба с болшевиките е Кронщатското въстание от 1921 г., което е брутално потушено след много дни на обсада.

Главният човек в страната сега е Владимир Ленин. Той изнася речи и участва в безкрайни срещи и конференции.

Пропагандата е основното оръжие на Съветите. Властите пускат агитационни влакове, които минават през цялата страна и поучават хората колко са добри Революцията и новият режим. Влаковете дори имат собствена печатница и художници. Надписът на този по-долу гласи: "Да живее пожарът на световната революция!"

Болшевиките се борят за правата на жените, включително за правото им да гласуват – СССР е една от първите страни в света, които го признават. Така че жените са важна част от аудиторията на Съветите и измежду безкрайните конференции, те организират Международна среща на комунистическите жени. Ето някои участници в нея на Червения площад в Москва.

Александра Колонтай се смята за жената-символ на Революцията. Тя е членка на Болшевишката комунистическа партия и отговаря за женското образование в страната. Бори се за синдикати за пролетариата. През 1922 г. тя става една от първите жени дипломати в света и представлява СССР в скандинавските страни и Мексико.

Техническият прогрес тече бързо. Съветска Русия започва да развива военната си мощ, която е много пострадала през Първата световна война и Гражданската война. Първото авиационно училище отваря врати в малкия град Егоревск в Рязанска област.

Съветите разбират ползите от техническия прогрес. Те опитват да снабдят с електричество цялата страна и да открият нови хоризонти, като например въздушните сили. Възстановяват известния дирижабъл от Първата световна война "Астра" и го преименуват на "Червена звезда". Гигантската летяща машина прави шест полета, преди да се разбие.

Същевременно войната, суровите политики на болшевиките и конфискацията на храна, плюс оскъдните добиви, причиняват масов глад в Русия. Гладът в Поволжието (1921-1922 г.) отнема животите на няколко милиона.

След Революцията болшевиките връщат столицата в Москва, която се смята за "червения град". Организират правителството си в Кремъл. Червената армия осигурява хранителни продукти и обезпечава сигурността на властите в техния бастион.

Москва се превръща в център на Комунистическия интернационал (Коминтерн) и се бори за световна революция. Лятото на 1921 г. е белязано от огромния Трети конгрес на Коминтерна, който се посещава от комунистически партии от над 50 страни.

След като столицата се мести в Москва, болшевиките започват да реновират стария град – и едно от важните решения от 1921 г. е реконструкцията на Болшой театър, който е в много лошо състояние, тъй като по-рано на Санктпетербугските императорски театри се отделя повече внимание. Това обаче е нова ера за Болшой, която го превръща в най-известния сред руските театри и до днес.

Същевременно Петроград (бивш и настоящ Санкт Петербург) е сериозно увреден от Революцията и последвалите улични боеве. Градът е в хаос, хората страдат от бунтове и грабежи, както и от глад и студ. Гражданите дори събарят старите дървени къщи, за да използват материала от тях за отопление.

Петроград е спасен от новата икономическа политика от 1921 г., която разрешава дребния бизнес. Същевременно през 1921 г. войниците от Червената армия малко по малко се завръщат от войната и започват да въвеждат ред (и да се снимат пред Зимния дворец).

Новата съветска власт подкрепя авангарда, който отрича старите и класически форми и жанрове, като включително си измисля нови. Първата изложба на млади художници представя например легендарният Александър Родченко.

За да бъде новото изкуство по-достъпно и ясно за пролетариата, Съветите пускат порцеланова агитационна серия. Чинии, чаши и статуи, чийто дизайн представя съветски лозунги и е направен от младите авангардни художници. Този представя Ленин и любимата му фраза: "Който не работи, не трябва да яде".

Неосъществени проекти: как можеха да изглеждат днес Кремъл и Червеният площад?