Историята на съветските паспорти

Към 2020 г. има над 350 000 души, които живеят в Русия и все още ползват съветския си паспорт като основен личен документ. Те са най-вече пенсионери или бездомници, които не искат или не могат да си подновят паспортите. Фактически обаче те все още са активни – в Русия няма закон, който да ги анулира. Съветските паспорти са били не само документ, но и символ на съветското гражданство. Как се появяват?

Паспорти в Руската империя

Първите паспорти в Русия се появяват през XIV-XVII в. като документ за чуждестранни пратеници или търговци. Петър Велики въвежда вътрешните паспорти, за да контролира динамичната миграция в страната, която е предизвикана от реформите му.

Държавата иска да знае къде се намират данъкоплатците ѝ, така че селяните, търговците и градските хора вече имат нужда от паспорти, за да се придвижват в Русия. Селяните, които напускат местожителството си, за да работят в други части на страната, трябва да имат паспорти, които да съдържат тяхно визуално описание. Благородниците могат да пътуват без паспорти, но им трябва подорожная – специален документ за използването на държавен кон или карета за пътуване. Подорожная също помага и при държавния контрол над движението.

До края на XIX в., всички руснаци трябва да имат разрешително за пребиваване, записано в местния полицейски участък. Те не могат да напускат мястото си на пребиваване за повече от 6 месеца. Болшевиките използват това в антицарската си пропаганда. През 1903 г. Ленин пише: "Социалдемократите изискват пълна свобода на пътуване и търговия за хората – премахване на паспортите... Руският мужик все още е роб на официалните власти, защото не може да се придвижва свободно към градовете, нито свободно да посещава нови земи. Това не е ли крепостничество? Това не е ли потисничество?"

Гражданство... не за всички

Старата паспортна система се премахва след революцията през 1917 г. – документите, издавани от Руската империя, са обявени за невалидни през 1923 година. Държавата обаче не може да функционира без архивна система за гражданите си. В своя лекция антропологът Алберт Бабурин твърди, че липсата на паспорти "води до катастрофално объркване с разпределянето на ваучерите за храна, да не споменаваме военните архиви и статистиката за работоспособното население".

1920-те са време на индустриализация и колективизация. Много хора са преместени и разорени. Има дефицит на храна и лоши жилищни условия, така че хората бягат към големите градове, където търсят подслон и работа. При тези условия на болшевиките им се налага да върнат паспортната система. Основната ѝ функция всъщност е да разделя "добрите" граждани, които печелят за дъжравата, от "лошите" граждани – бившите царски официални лица, полицаи и войници, но най-вече – бившите благородници.

Има много категории хора, които не получават съветски паспорти. Безработни, бивши кулаци (заможни селяни), духовници, всички някогашни имперски чиновници, полицаи и юридически лица – всички те нямат право на съветски паспорт. Така че всички те трябва да прикриват миналото си или да намерят начин да вземат паспорт, за да живеят в градовете.

В провинцията бившите селяни, сега вече колхозници, нямат паспорти до 1970-1980-те години. Защо? През 1949 г. Бюрото на Съвета на министрите на СССР обсъжда проект за даване на паспорти на всички лица над 16 години – но тази реформа е стопирана. За колхозниците (бившите селяни) отсъствието на паспорт означава невъзможност да се местят и да работят далече от мястото си на пребиваване. Междувременно през 1920-те около 80% от съветското население живее в провинцията (не всички от тях обаче са колхозници). Все пак мнозина мигрират към градовете, получават паспорти и разрешение за пребиваване, но към 1974 г. все още 20% от населението нямат паспорт.

Паспортът: символ и начин за контрол

Съветският паспорт получава много добра реклама от стихотворението на Владимир Маяковски "Стихове за съветския паспорт", написано през 1929 г.: "Ще извадя от широките джобове на панталона си копие на безценна стока. Четете и завиждайте, аз съм гражданин на Съветския съюз!" Всички съветски ученици са длъжни да го знаят наизуст, дори през 1990-те години, след края на СССР, и така червеният паспорт със сърп и чук става нещо като свещен документ на съветския гражданин.

Паспортите се въвеждат на 27 декември, 1932 г.: "Всички граждани на СССР на възраст над 16 години, постоянно пребиваващи в градове, работнически селища, работещи в транспорта, совхозите и на строителни обекти, трябва да имат паспорти", гласи резолюцията на съветското правителство. Съветският паспорт е универсален документ: той има графа за националност, съдържа регистрационен печат (прописка), семеен статус на собственика, социален статус (работник, колхозник, самостоятелен земеделец, чиновник, студент, писател, артист, скулптор, занаятчия, пенсионер, издържано лице, без местожителство – това са "категориите"), къде работи или учи.

Криминалното досие също се "подпечатва" в паспорта и е почти невъзможно да си намериш прилична работа, ако съветските власти са те класифицирали като "криминален елемент". Така че съветските паспорти са мечта за притежателя си – съветските власти, точно както и Руската империя, искат тотален контрол и наблюдение над поданиците си.

Според инструкциите към съветската милиция от 1935 г. основната ѝ задача е да следи паспортния режим в СССР по следния начин: да предотвратява пребиваване без паспорт и без разрешение за пребиваване (прописка); да не позволява работа или служба без паспорт. От 1937 г. паспортите имат и снимки – точните им копия се пазят в документи в специални институции, чрез които се контролира издаването на паспорти.

Най-накрая – на 28 август 1974 г., се взема решение за издаване на нови съветски паспорти, както и за даване на паспорти на всички граждани над 16 години, без изключение – този път съветските селяни също получават своите паспорти. От 1976 г. до 1981 г. всички паспорти са сменени. Новият закон забранява поставянето на каквито и да било печати в паспортите – местните власти и полицията обаче продължават да поставят печати за криминално досие.

Последните съветски паспорти се използват и през 1997 г., когато са пуснати новите руски паспорти. Но няма конкретен закон, който да забранява използването на съветските – така че формално те все още са валидни документи.

Прочетете и как се появяват първите реклами на малкия екран в СССР?