Княгиня Олга (890-925 – 969)
Олга е била съпруга на киевския княз Игор, сина на самия варяжки княз Рюрик, от когото според легендата започва руската държава. Игор загива при вземането на дан от славянското племе на древляните, а Олга става регент на техния малолетен син Святослав и управлява, докато той става пълнолетен. Тя организира жестоки наказателни акции срещу древляните за отмъщение за убийството на съпруга си.
Наред с това Олга е била първата руска управничка, приела християнството и то преди Рус да се покръсти. "Тя блестеше сред езичниците като перла в калта", пишат за нея по-късно древноруските летописци.
Олга става и една от първите светици, почитани в Рус. Нейният внук, който покръства Рус, княз Владимир, пренася мощите на баба си в една от първите църкви. Според преданието те не са били подвластни на тлението. Княгинята става светица още преди разделянето на християнството, затова е почитана и от католиците като Олга Руска.
Княз Владимир I (около 958 – 1015)
Внукът на Олга, Владимир Велики (известен още като Свети Владимир и Владимир Красивото Слънчице) е бил един от най-почитаните древноруски управници. Преди всичко той е известен като Кръстителя на Рус. Според легендата Владимир избирал в коя религия да покръсти поданиците си, но по различни причини се спрял на християнството. Именно заради масовото покръстване на езичните славянски племена той е канонизиран. Храмовете в чест на Владимир са пръснати по цяла Русия и Украйна (тъй като той е бил княз на Киевска Рус), на негово име е кръстен град от Златния пръстен в Русия – град Владимир.
Александър Невски (1220-1263)
Невски е най-известен с успехите си в борбата с чуждоземните завоеватели, които са атакували Рус от изток и запад. Той не губи нито една битка. Особено паметна е победата на княза над Ливонския орден при битката на Чудското езеро (Ледовоe побоище) през 1242 година. Около Невски се създава героичен ореол на защитник на Рус от враговете, който е поддържан дори в съветско време. По поръчка на властите Сергей Айзенщайн заснема героичната лента "Александър Невски".
Още един проблем за Невски са били татаро-монголците, които са вземали дан от Русия и са извършвали нападения срещу нея. Според някои източници Александър е имал кореспонденция с Римския Папа и той му предложил помощта си в борбата с татаро-монголците срещу подчинение на Рус на папския престол. Александър отказал и продължил борбата сам и така се прославил и като защитник на православието от Ватикана. Невски е обявен за светец през 1547 година. Няколко пъти неговите мощи са били премествани като свещен артефакт. След основаването на Санкт Петербург Петър I заповядва те да бъдат докарани в специално построената Лавра.
Дмитрий Донски (1350-1389)
Известен е преди всичко с победата си над татаро-монголците в Куликовската битка. Това е свещена схватка, която благославя един от главните руски светци - Сергий Радонежски. Приема се, че именно тази победа става повратна точка в освобождаването на Рус от многовековното иго. Донски влиза в историята като образец на воинската слава и дори по време на Втората световна война на него е кръстена танкова колона, а парите за нея са от църковни пожертвования.
Донски е канонизиран едва през 1988 г. и е почитан от църквата заради скромността му и неговия праведен живот. Още през XIX в. главният историограф на имперска Русия Николай Карамзин пише: "Димитрий, обсипан от похвали от признателния народ, свеждаше поглед и се възнасяше със сърцето си единствено към Всетворящия Бог". Разказва се, че московският княз ходел всеки ден на църква и спазвал постите. Донски построява Белокаменния кремъл в Москва и няколко манастира.
Николай II (1868-1918)
Последният руски цар е разстрелян от съветската власт в Екатеринбург заедно със семейството си. През 2000 г. руската православна църква канонизира "страстотерпците" (християнските мъченици, понесли тежки страдания). На иконите царят може да се види сам и заедно със семейството си.
Решението Николай да бъде обявен за светец предизвика силен отзвук в Русия. Един от аргументите против е бил, че смъртта му не е мъченическа в името на Христа, а политическа репресия. Сред аргументите "за" е широкото народно почитание и дейността на императрицата и дъщерите като милосърдни сестри по време на Първата световна война.