Какво се случва с потомците на Григорий Распутин?

Григорий Распутин е приближеният на фамилията Романови с най-противоречивата репутация. След убийството му през 1916 г. образът и ролята му в историята са "демонизирани". През 1933 г. в Русия не остава нито един пряк потомък на "царския монах". Почти всички са застигнати от тежка участ, а до старост успява да доживее само един от тях.

"Вредни елементи"

От седемте деца на Григорий Распутин и Прасковя до зряла възраст достигат само три: Матрьона, Варвара и Дмитрий. Всички те живеят заедно с майка си в с. Покровское на 1150 км от Москва чак до 1913 година. Когато положението на Распутин в двора е укрепено, той решава окончателно да се премести в Санкт Петербург и да вземе със себе си дъщерите си, за да ги превърне в светски дами и "да осигури бъдещето им". Изпраща Матрьона и Варвара в частно подготвително училище с най-добрите педагози и започва постепенно да ги въвежда в своя социален кръг – царското семейство.

При първата среща царските деца изглеждат като порцеланови кукли в разкошен куклен дом, спомня си по-късно в мемоарите си Матрьона: "Царските деца искаха да знаят всичко за мен: в каква гимназия уча, кой ме реши и облича, имам ли механични играчки, виждала ли съм яхтата им, как се казва нашата крава в Покровское и всякакви такива неща, без край!". Момичетата бързо се сближават с Романови. Матрьона скоро сменя "селското" си име и възприема благозвучното "Мария". Но антираспутинските настроения се изострят само година след преместването на семейството в Петербург и всичко се променя радикално след убийството на Распутин в Юсуповския дворец. Семейството му напуска града, но само Матрьона бяга от страната.

Малко преди това тя се омъжва за офицера Борис Соловьов – верен последовател на Распутин и царското семейство. Матрьона изкарва (за себе си и за мъжа си) нови документи и се отправя към Европа през Владивосток, тъй като на запад има фронт. Влаковете стоят на Транссибирската магистрала в продължение на месеци. Те напускат Владивосток с кораб, който евакуира части на чехословашкия корпус. В Европа им се налага да стигнат през Сингапур, Япония и Суецкия канал. Този път им отнема две години, като през това време Мария ражда първия си син. В крайна сметка семейството се заселва в Берлин, а 4 години по-късно се мести в Париж. Това бягство спасява живота на Матрьона, което не може да се каже за нейния брат и сестра.

След убийството на баща си, Варвара се връща в родното си село при брат си. През 1922 г. те са лишени от избирателни права като "вредни елементи". През 1930-те Дмитрий, семейството му и майка му са арестувани и пратени на север, където умират от дизентерия. Варвара просто изчезва – според една от версиите тя умира в болница от тиф в средата на 1920-те години.

Дъщерята на безумния монах

Животът в Париж на единствената оживяла дъщеря на Распутин е тежък. Борис Соловьов си отваря собствено ресторантче, но то не върви – посещават го само бедни руски емигранти, които се хранят на вересия. През 1924 г. той заболява от туберкулоза и умира скоропостижно. В онзи момент Матрьона има две малки деца.

Останала без грош, тя започва да работи като гувернантка в богати семейства, след което си намира работа като танцьорка в Театъра на империята (полезни са ѝ уроците по балет, които е вземала в Санкт Петербург).

Животът ѝ се променя рязко, когато в началото на 1930-те я забелязва директорът на американския цирк Barnun – той обръща внимание на вече прославилата се фамилия на "царския старец". Условието да вземе Мартьона на работа е тя да се съгласи да влезе в клетката на лъвовете. „"Естествено, баба се съгласява", споделя внучката и Лоранс. "След бягството от революцията, Първата световна война и Гражданската война, клетката на лъвовете не я плаши особено".

Залогът на "звездната" фамилия се оказва успешен: публиката се струпва да види "Мари Распутина, дъщерята на безумния монах, прославила се със своите подвизи в Русия" (така пише на афиша), която уж усмирявала дивите зверове само със силата на своя "распутински" поглед. С цирковата си програма Матрьона обикаля почти цяла Европа и Америка.

Всичко свършва в Маями: там тя е нападната от бяла мечка и след дълъг престой в болница прекратява кариерата си на укротителка на диви зверове. По-късно вестниците откриват "мистична сензация": кожата от мечка, върху която пада убитият Распутин през 1916 г., също е бяла.

След това Матрьона работи в американски корабостроителен завод, а след Втората световна война се труди в отбранителни предприятия, чак до пенсия. През 1945 г. ѝ дават американско гражданство. Тя умира през 1977 г., без да дочака своя 80-годишен юбилей. Нейните потомци живеят на Запад, но една от правнучките на Распутин – Лоранс Ио-Соловьова, често посещава Русия.

Забранена тема

Лоранс живее в предградие на Париж в имение със старинни, наследствени мебели. В спалнята ѝ има снимка на нейния прадядо.

Дълго време да се говори за Распутин в семейството е забранено. "Помня, че баща ми казваше, удряйки по масата, че не иска името на Распутин да се споменава в дома ни и да се говори за руските корени на семейството. Затова и не говорехме", разказва тя пред "Комерсант". Забраната се обяснява с изключително лошата репутация на Распутин, която би могла да повлияе на живота на семейството. "Тук [във Франция] "Распутин" е нарицателно име, с което някога се наричат политици, които обичат прекалено много да дават съвети".

"Едва след смъртта на  баща ми, братовчед ми и негов племенник каза: трябва да помним цялата си история; всичко, което знаем за прадядо", но и това дълго остава в рамките на семейния кръг.

На приятелите си тя споделя за роднинската си връзка с Распутин едва в деня на 60-ия си рожден ден: "От изумлението гостите почти паднаха от столовете", смее се Лоранс. Оттогава тя говори открито, че има мисия – да разпространява достоверна информация за прадядо си, чиято биография е прекалено митологизирана.

"Ако някой си мисли, че притежавам някакви необичайни способности, то ще трябва да го разочаровам", казва Лоранс. "Аз съм обикновена жена. След като останах сама, работех като секретарка. Отгледах си децата. Имам трима внуци. През последните години животът ми стана духовно наситен, получи допълнителен смисъл: вниквам в историята на Русия, в православието; разбирам за своите корени, срещам се с руски хора".

Тя общува с журналисти, участва в научни конференции, но все пак признава, че хората странят от нея. "Имам приятели, които казват: "Знаеш ли, Лоранс, много ми харесваш, но не мога да те представя на семейството си". Просто защото съм потомка на Распутин".

Вижте още от Юсуповския дворец в Петербург: мястото, където е убит Распутин!