В петербургското общество Феликс Юсупов е известен като изключително екстравагантна личност, склонна към безразсъдни постъпки и търговски авантюри. За такива хора по-късно снимат филми – което се и случва. Metro Goldwyin Mayer (MGM) заснема кинолента, която нашумява: номинирана е за "Оскар" за най-добър сюжет и печели похвалите на критиката. Но Юсупов и жена му не я харесват – и тези руски емигранти се превръщат в най-лошия кошмар на Холивуд.
Наследник на състояние и хулиган
Юсупови са едно от най-богатите семейства в Руската империя – собственици на имения, дворци, земи и фабрики, колекции от фамилни скъпоценности. В продължение на 4 века Юсупови са били военноначалници, тайни съветници, губернатори, министри и меценати. С една дума, те имат изключителна репутация и статут, но в началото на XX в. младият Феликс започва стремително да разклаща тези позиции.
След смъртта на по-големия му брат Николай, който е убит в дуел, Феликс остава единствен наследник на цялото това огромно състояние и в същото време не престава да е основен източник на семейни скандали и светски клюки. Още от раждането му собствените му роднини често употребяват фразата "позора на фамилията" по негов адрес.
На 17 г., например, той се преоблича в женско палто, гримира се и излиза на сцената в шикозно петербургско кабаре – просто за да се пошегува. След седмата подобна изява го разпознават негови познати в публиката – по семейните диаманти. През 1909 г. Феликс заминава да учи в Оксфорд и за три години в Англия се прославя като поклонник на дявола, въвежда модата на черните килими и за малко да стане основен заподозрян в отвличането на гръцкия принц Христофор, след като се опитва през нощта да открадне кравата на възрастна жена с проблемна памет (която честно е закупил предната вечер) и стрелят по него, организира грандиозни купони, с които английското общество по онова време изобщо не е свикнало.
След като се връща в Русия, Феликс започва да осъзнава цялата отговорност, която му принадлежи като единствен наследник на известния род. Започва да се замисля за политически дела. На 29 години това го навежда на мисли за заговор и убийство на фаворита на царското семейство – Григорий Распутин. През 1916 г. планът, както е известно, е успешно реализиран. Феликс собственоръчно застрелва монаха в гърдите след неуспешен опит да го отрови с цианкалий. "Окончателно се убедих, че в него е скрито цялото зло и основната причина за всички нещастия на Русия: ако няма Распутин, няма да има и тази сатанинска сила, в чиито ръце са попаднали Суверенът и Императрицата", спомня си Юсупов в мемоарите си.
Оказва се, че не е прав – убийството не помага на самодържавието, а след Октомврийската революция Юсупов бяга – първо в Англия, а след това във Франция.
Щастлива случайност
Убийството на Распутин му се разминава. Две години преди това Юсупов се жени за княгиня с императорска кръв – племенницата на Николай II Ирина Романова. Колкото и разгневено да е царското семейство от убийството на техния фаворит, те не виждат възможност да накажат член на собственото си семейство. Освен това Юсупов има прекалено много поддръжници, според които той е действал в интересите на Русия.
Феликс и Ирина Юсупови напускат Русия, като вземат със себе си семейните ценности и две картини на Рембранд, които от една страна ще им позволят да съхранят бохемския си начин на живот, с който са свикнали, а от друга – да окажат финансова подкрепа на емигрантите в Лондон, където се впускат в благотворителност.
Нещата във Франция през 1930-те тръгват по-зле. Все по-малко хора по света симпатизират на руснаците, а парите се изпаряват пред очите им. Налага им се да заложат скъпоценностите и да продадат картините на Рембранд на американския колекционер Джо Уайдънър. По онова време Юсупови вече са успели да отворят модната си къща IRFE, да пуснат парфюмерийна линия и да се пробват в ресторантьорския бизнес, но вече са далеч от миналото си финансово благополучие. Има дни, в които Феликс Юсупов не може да плати за скъпите обеди, с които е свикнал, и излиза от положението с паспорта си – носителите на знатни фамилии се хранят безплатно.
И тогава им излиза късметът: през 1932 г. студиото MGM пуска в световните кина филма "Распутин и императрицата" с Джон Баримор. Семейство Юсупови го намират за оскърбителен и завеждат дело срещу студиото в Лондонския съд.
Опасен прецедент
Искът е за разпространение на информация, която не съответства на действителността, обида и клевета. С такива претенции към холивудското студио влизат в съда Юсупови. Филмът разказва за възхода и смъртта на Распутин, както и за отношенията му с царското семейство и последователите му. Распутин е убит от някой си Павел Чегодаев, в чийто образ безпогрешно се съзира княз Юсупов. Но не това възмущава истинските Юсупови толкова много – Феликс на крие факта за престъплението, което е извършил (и по-рано дори пише книга за това – "Краят на Распутин").
Според сюжета невестата на княза – Наташа, е изнасилена от Распутин и става негова любовница. Юсупов смята, че това накърнява честта на жена му Ирина – паралелите с нея са очевидни. Между другото, в първоначалния сценарий героите дори носят техните имена, но в хода на снимките са подменени измислени.
След като получават иска, от MGM поднасят своите извинения и публично заявяват, че княгиня Наташа е измислен персонаж и няма никакво отношение към княгиня Ирина Юсупова. Но журито застава на страната на Юсупови и признава студиото за виновно, като го задължава да им плати 25 000 лири стерлинги.
Още повече – 75 000 лири стерлинги, MGM плаща за разрешение да показва филма, макар че им се налага да отрежат от него около 10 минути с оскърбителни сцени с участието на княгинята. Общата сума на глобата е 100 000 лири – на днешни цени тя се равнява на около 3 милиона щатски долара. Това е несметно богатство за Юсупови, което им осигурява охолно съществуване!
Именно след този съдебен процес и до днес в холивудските кинофилми и книги се поставя дисклеймърът: "Всички имена и събития в това произведение са измислени, а всяко съвпадение с реални хора и събития е чиста случайност".
По-късно, малко преди смъртта си, Юсупов се опитва да разиграе същата карта – подава иска за 1,5 милиона (отново за клевета) срещу компанията CBS, в чиято ТВ мрежа върви хорър филмът "Распутин, безумният монах". Но губи тази битка.