Най-СКАНДАЛНИТЕ шарлатани в руската история

История
ГЕОРГИ МАНАЕВ
Тези хора се опитват да се домогнат до руския трон, като се преструват на убитите синове на царя, спасени като по чудо. Един от тях дори успява да стане цар – но само за кратко.

Лъже-Дмитрий I

Този мъж е първият човек в руската история, който наследява трона с помощта на народно въстание – и под фалшива самоличност! През Смутното време Лъже-Дмитрий, чиято истинска самоличност все още е обект на сериозни спорове, твърди, че е царевич Дмитрий Иванович (1582-1591) – най-малкият син на Иван Грозни и последната му жена Мария Нагая. Версията му е, че е оцелял след опит за покушение през 1591 г., когато е само на 8 години.

"Дмитрий" разкрива самоличността си, докато е в Полша, където крал Сигизмунд III Ваза го признава за син на Иван Грозни. Може би полският крал не му вярва, но иска да използва случая, за да нападне руските земи. След като събира няколко хиляди войници, Дмитрий нахлува в разкъсваната от бунтове Русия, където изведнъж намира много поддръжници, които вярват, че той е царският син.

Много удобно, цар Борис Годунов внезапно умира в Москва. Като обещава големи промени както на благородниците, така и на селяните, Дмитрий влиза в Московския Кремъл през юни 1605 г. и е провъзглсен за руския цар през юли 1605 година. Той връща много боляри от изгнание, отменя данъците за някои руски земи (но ги увеличава за други) и конфискува земи от Руската църква.

Много скоро руснаците започват да подозират Дмитрий, че е самозванец – защото той не спазва църковните пости и нарушава руските традиции в облеклото и ежедневието. Един от скандалните му навици, които бият на очи, е че яде шунка, която, по руските обичаи, е строго забранена. Носи европейски дрехи, прекарва време с чужденци и се жени за Марина Мнишех – полска благородничка, която е католичка. Дмитрий нарушава почти всяка руска православна традиция, която един цар трябва да спазва.

В крайна сметка Лъже-Дмитрий е убит по особено жесток начин от шайка разгневени благородници само седмица след сватбата му – на 17 май 1606 година. Шайката е водена от Василий Шуйски (1552-1612), който става следващият цар. Тялото на Дмитрий е хвърлено в калта на един от московските площади, за да бъде обругано и осквернено от тълпата, а върху разкъсания му корем е поставена маска на шут.

Лъже-Дмитрий II

Колкото и невероятно да звучи, в руската история има много Лъже-Дмитриевци – общо четирима! Но само първите двама са наречени царе – докато Лъже-Дмитрий I всъщност е помазан за цар, Лъже-Дмитрий II просто е третиран като царя в собственото му Царство, което просъществува на руска територия за много кратко.

Самоличността на Лъже-Дмитрий II е неизвестна и до днес. Тъй като тялото на Лъже-Дмитрий I е жестоко обезобразено при убийството му, хората в крайна сметка твърдят, че той е оцелял – и че все пак е син на Иван IV. През 1607 г. Михаил Молчанов (починал през 1611 г.) – руски благородник и измамник, замесен в убийството на сина и съпругата на Борис Годунов, намира мъж от белоруски произход, който прилича на Лъже-Дмитрий I и със смесица от заплахи и обещания го кара да се "провъзгласи" за чудодейно оцелелия "цар".

За този човек на практика не се знае нищо, освен че е познавал руските православни традиции и че е говорел полски. Много скоро гарнизонът на гр. Стародуб (днес в Брянска област на Русия), където се появява Лъже-Дмитрий II, го заклева за цар и армията му започва да расте. През зимата на 1608 г. той вече е превзел гр. Орьол.

През 1608 г. армията на Дмитрий, наброяваща около 30 000 души, разгромява армията на цар Василий Шуйски, но не успява да превземе Москва. Тя вдига военен лагер в Тушино, на северозапад от столицата (днес квартал на Москва) – нещо, което печели на Дмитрий II прозвището "Крадеца от Тушино".

Там Дмитрий се преструва на цар, като дава клетви в различни руски градове. В един момент по-голямата част от Руското царство е под негов контрол, с изключение единствено на най-големите градове – Новгород, Казан, Смоленск, Нижни Новгород, който остава верен на Василий. Има двама царе, две Думи, двама патриарси и две администрации. Освен това правителството на Лъже-Дмитрий II сече и собствени монети.

В същото време в Русия нахлува полската армия, водена от Сигизмунд III. Дмитрий и армията му се местят в Калуга, след което се опитват отново да атакуват Москва, но през 1610 г. Васиий Шуйски е свален и служебното правителство, наречено "седемте боляри", предава контрола на Москва на полския гарнизон.

Лъже-Дмитрий II обаче не е убит от полските агенти през декември 1610 г., а от татарския княз Пьотр Урусов, който оглавява собствената му охрана. Това се случва в Калужка област, където е погребан Дмитрий – като обикновен човек, а не като цар. Мястото на гроба му е неизвестно.

Лъже-Алексей I

Въпреки че има и Лъже-Дмитрий III и Лъже-Дмитрий IV (точно така!), те изобщо не са толкова успешни, колкото първите двама. Руснаците просто спират да вярват във възможността синът на Иван да е оцелял. Дълго време няма подходящи за "имитация" членове на царското семейство – до смъртта на Симеон Алексеевич (1665-1669) и Алексей Алексеевич (1654-1670) – синове на цар Алексей Михайлович (1629-1676). Според слуховете и двамата царски синове са отровени от болярите, които се опитват да превземат властта в Русия. Нещо повече – хората вярват, че 15-годишният Алексей, наследник на трона, като по чудо успява да се спаси и бяга във Волжка област.

Казашкият командир Степан Разин (1630-1671) и лидер на продължаващото селско въстание във Волжка област се възползва от тези слухове. Лъже-Алексей I, който вероятно е някой непознат селянин, се появява в лагера на Разин през август 1670 г., когато неговата селска армия е позиционирана в Самарска област. Първоначално Разин е враждебно настроен и дори груб със самозванеца – освен всичко останало, се смята, че той дори го "биел и влачел за косата", но по-късно сменя отношението си и го представя пред обществото като оцелелия по чудо наследник. Разин разказва на хората си,  че има мисия да върне истинския наследник на баща му цар Алексей Михайлович в Москва. Лъже-Алексей е транспортиран с лодка, украсена подобаващо в "царско" червено кадифе, и дава клетва за вярност на руския народ.

За Лъже-Алексей I обаче не се знае много, като изключим факта, че той може би е пленен през октомври 1670 г., след като армията на Разин е разгромена край Симбирск (днешен Уляновск, Русия). Алексей е екзекутиран в Москва през юни 1671 г., малко след екзекуцията на самия Разин.

А ето и историите на 5 самозвани наследници на руското царско семейство Романови!