Как съветски военнопленници бягат от германски концлагер със самолет

История
БОРИС ЕГОРОВ
Когато Михаил Девятаев похищава бомбардировач от германско летище, той дори не е можел да си представи каква полза ще допринесе за отбранителната способност на Съветския съюз.

На 29 април 2021 г. в кината излезе филм за едно от най-дръзките бягства от нацистки лагер по времето на Втората световна война. "Фау-2. Бягство от ада" на известния руски режисьор Тимур Бекмамбетов ("Особено пасен", "Президентът Линкълн: Ловец на вампири", "Бен-Хур") разказва невероятната история на Михаил Девятаев, който успява да избяга от германските плен с похитен бомбардировач.

Осъден на смърт

Гвардейският старши лейтенант Девятаев попада в ръцете на германците на 13 юли 1944 година. В района на Лвов, в Западна Украйна, неговият изтребител е свален, а самият летец, когато излиза от самолета, се удря в конзолата на крилото и само по чудо остава жив.

Михаил Петрович отказва да сътрудничи на нацистите и се опитва да избяга от лагера за военнопленници в Полша. Само че откриват тунела, който той е копаел, и го осъждат на смърт. Преместват го в концентрационния лагер Заксенхаузен, където е трябвало да изпълнят присъдата.

Лагерният бръснар спасява Девятаев от неминуема гибел. Докато летецът се подстригва, един от чакащите в коридора лагерници пали цигара, за което незабавно бива пребит до смърт от охраната. Без да се бави нито секунда, бръснарят взема номера от загиналия и го подменя с номера на Михаил. Така смъртникът "Девятаев" изгаря в пещта на лагерния крематориум, а в Заксенсаузен остава да живее бившият учител Григорий Никитенко.

На секретния полигон

В скоро време "Никитенко" отново е трябвало да смени лагера. Преместват го на балтийския остров Узедом. Тук се е намирал и секретният германски полигон Пенемюнде, където са разработвали "оръжието чудо" на Третия райх: първите реактивни самолети, крилата ракета ФАУ-1 и балистичната ФАУ-2.

Девятаев е физически здрав и го подбират да работи на полигона: да пренася оборудване и материали, да обезврежда невзривени бомби, хвърлени от авиацията на съюзниците. Съветски летец никога не биха допуснали до летището и до самолетите, но от обикновения учител Никитенко никой не се е страхувал.

Михаил Девятаев отново решава да бяга и намира сред концлагеристите, които са работели на Пенемюнде, още деветима съмишленици. Уговарят се да организират бягството си по въздух и за целта избират самолет - бомбардировача Heinkel He 111.

"Решихме това някъде в началото на януари 1945 г. и от този момент наричахме този самолет само 'нашия Хайнкел'", пише Девятаев в своите мемоари "Полет към слънцето". "Той служеше на германците, те го обгрижваха, но той вече беше наш, защото не отделяхме погледи от него, ние мислехме, говорехме за него, бяхме приковани към него с всичките си чувства и надежди. Във въображението си вече не веднъж бях палил моторите, бях го извеждал на старта, бях излитал с него над облаците. Преминал бях по маршрута до дома и се бях приземявал с тази ширококрила чужда машина с дълъг шкембест фюзелаж, до която още така и не се бях доближавал". 

Бягството

От цялата група Девятаев е единственият, който е имал отношение към авиацията. Той използвал всяка възможност, за да се окаже близо до самолета, а ако има късмет, и да попадне вътре и да разгледа таблото с приборите.

На 8 февруари 1945 г., когато на полигона настъпва часът за обяд, десетима концлагеристи се промъкват до Heinkel-а и след като убиват пазача, започват да подготвят самолета за излитане. Целият план насмалко да се провали заради липсата на акумулаторната батерия, но я намират бързо и я занасят на борда.

"Летището беше равнодушно към бученето на нашия самолет. Лесно си представях как летците реагират на него. Те спокойно обядваха... И затова не ме беше страх да дам пълна газ и да изпробвам двигателя при различни обороти. Чувствах се уверено, дори ми беше леко на сърцето. Вече никой не можеше да ни спре на пистата за излитане и нямаше да ни попречи да се издигнем", спомня си Девятаев. "Чужда машина, чуждо небе, чужда земя – не ни предавайте, нас, хората, изстрадали от глад и болка, устремени да осъществят правото си да се спасят от смъртта. Послужите ни и ние не веднъж през живота си ще ви споменаваме с добра дума. Пред нас е целият ни живот, днес ние отново се раждаме". 

Първият опит да излетят завършва с пълен провал. Самолетът стига до края на пистата за излитане, без да успее да се отлепи от земята, и спира почти над самия стръмен скат. След като обръща самолета, Девятаев прави втори опит и насочва машината в обратната посока направо през събралата се тълпа от смаяни германски войници. "Те не очакваха, че 'Хайнкел' ще тръгне срещу тях. Ама тях ги гази летец-затворник! Те мигом се разпръснаха... Трябваше да излетя, докато зенитчиците не бяха готови да открият огън... Докато войниците не бяха успели да съобщят какво са видели... Докато не е дадена заповед да се вдигат изтребителите... Докато все още не е късно…" 

Когато Девятаев все пак успява да вдигне самолета във въздуха, на полигона започва да вие сирената за тревога. Зенитчиците се подготвят да открия огън, изтребители, получили заповед да свалят самотния "Хайнкел", се насочват към пистата да излитане. Само че изобщо не е ясно накъде да се поеме при това преследване, защото самолетът, превзет от руснаците, се скрива в облаците. 

Само един Focke-Wulf настига бомбардировача. Той обаче не успява да го унищожи, защото изтребителят, който малко преди инцидента се е върнал от изпълнение на задача, просто не е имал боеприпаси.  

Завръщането у дома

След като се ориентира по картите, намерени на борда, Михаил Девятаев решава да лети над морето по посока Ленинград. Вече над съветска територия до него се приближава още един изтребител Focke-Wulf, чийто пилот не разбира защо "Хайнкел"-ът лети към вражеските позиции на ниска височина, а освен това и със спуснати шасита.

Изтребителят бива прогонен от огъня на съветските зенитни установки. Те вече са нанесли удари и по самия самолет беглец. Под плътен обстрел Девятаев успява да приземи самолета, който скоро е обкръжен от съветска пехота.

На Михаил и на още двамата офицери, участвали в невероятното бягство, им се налага да прекарат известно време във филтрационен лагер, докато не бъдат потвърдени техните звания. Останалите концлагеристи, освободили се по чудо от лагера на Узедом, се връщат на фронта, където почти всички скоро загиват в боевете.

Девятаев посочва с точност до десетина метра координатите на разположените на острова ракетни установки, по които незабавно бива нанесен мощен въздушен удар. Освен това става ясно, че на похитения "Хайнкел" има много секретна апаратура за свръзка, за управление и наблюдение за изстрелванията на ракети ФАУ. 

Вече след войната Девятаев помага известно време на бащата на съветската космонавтика Сергей Корольов в изучаването на германските крилати и балистични ракети и така дава своя принос за създаването на авангардното ракетно въоръжение на Съветския съюз. През 1957 г. по инициатива на учения на Михаил Петрович му е присвоено званието Герой на Съветския съюз.   

Разказваме ви още за нацисткия бомбардировач, създаден да атакува Урал!