Битката при Малоярославец
Николай Самокиш
На 19 октомври 1812 г., след като стои в Москва с вързани ръце близо един месец, Великата армия на Наполеон напуска опожарения и опустошен град в отстъпление през западните провинции на Руската империя, където може да изкара зимата. Императорът решава да направи отклонение през Калуга на юг, където планира да плени богати хранителни запаси, предвидени за руската армия.
Но пътят на французите е отрязан от войските на главнокомандващия руската армия Михаил Кутузов. На 24 октомври двете страни се сблъскват в малкото градче Малоярославец.
Злощастният град преминава от едни в други ръце цели осем пъти при свирепите сражения. До края на битката от него не е останало почти нищо. "Улиците можеше да се различат само по множеството трупове, разпръснати по тях", спомня си очевидецът Йожен Лабом. "На всяка стъпка се натъквахме на отрязани ръце и крака или глави, смазани от артилерията. А къщите бяха просто димящи купчини пепел, под които можеше да се забележат счупени скелети".
Накрая Кутузов заповядва на войските си да се оттеглят към отбранителните позиции южно от града. Въпреки че Малоярославец остава френска земя, Русия има важна стратегическа победа. Изтощената френска армия не опитва да разбие складовете около Калуга, а вместо това отстъпва по разрушения Смоленски път, по който през лятото марширува триумфално към Москва.
Победата при Красни
Адолф Ивон
С приближаването на западната граница на Руската империя по Смоленския път, опустошената Велика армия направо се топи. Има катастрофален недостиг на провизии, почти всички коне за изгубени, а зимата настъпва. И сякаш това не е достатъчно лошо – французите са постоянно измъчвани от атаки на "летящи" отряди на хусари и казаци, устройват им се и засади.
Няколко руски армии остават в близост до французите, изчаквайки подходящия момент за атака срещу изтощената войска. Той настъпва, когато тя се разпростира по пътя от Смоленск до Красни.
Резултатът е серия от битки от 15 до 18 ноември, по време на които руските сили изолират и побеждават един по един корпусите на принц Йожен дьо Боарне и маршалите Луи Даву и Мишел Ней. Самият Наполеон повежда военната операция край Красни, като възнамерява да изчака отстъпващите войски да се присъединят. Императорът обаче е информиран за вражеските намерения да отрежат пътя му за бягство и тогава той, с охраната си и част от войските, пробива руската армия и се отправя към град Орша.
След битката при Красни някога могъщата Велика армия губи до 10 000 убити и ранени. А други 26 000 са пленени от руснаците. "Цели тълпи французи, само при вида на нашите малки отряди на пътя, веднага хвърляха оръжието", спомня си полковник Денис Давидов от Ахтирския хусарски полк.
Битката при Березина
Lawrence Alma-Tadema
Ако битката при Красни значително отслабва Великата армия, то битката при река Березина напълно я унищожава. И до ден днешен французите използват израза c’est la Bérézina (това е Березина), когато говорят за пълно поражение.
На 24 ноември Наполеон наближава Березина в днешна Беларус, където на отсрещния бряг го очаква свежата 24 000-на Дунавска руска армия, командвана от адмирал Павел Чичагов. Наполеон има почти 80 000 войници, но само половината от тях са в състояние да държат оръжие.
С маневри Наполеон успява да скрие истинската точка на преминаване от Чичагов. Но не всички от хората му се преминали на другия бряг, когато на 28 ноември ги атакуват Дунавската армия и 35 000-ната армия на генерал Пьотър Витгенщайн, наближили от север.
С напредването на руските войски паниката и хаосът се усилват. Французите се съпротивялват яростно, като се бият от ранна сутрин до късна вечер. "Всичко беше объркано в отчаяната им борба", спомня си войникът от 3-ти шведски полк Жан-Марк Бюси: "Не можехме вече да стреляме. Биехме се само с байонети и приклади... Много хора лежаха в снега. Редиците ни бяха оредели адски много. Не се осмелявахме да се огледаме от страх да не видим другарите си загинали... Навсякъде беше касапница!"
Наполеон успява да избяга, заедно с генералите си, охраната и някои от войските си, но армията му страда от големи загуби. Над 50 000 убити, пленени или удавени в смразяващите води на Березина. Руските загуби са оценени на 4000 - 10 000.
Битката на народите
Полидор Бабаев
Битката при Лайпциг, позната и като Битката на народите, включва армиите на 12 държави, възлизайки на 500 000 войнци. Светът не е виждал битка от подобни мащаби чак до Втората световна ройна.
Руските войски са основната ударна сила сред армиите на Шестата коалиция, която има над 300 000 войници. Френският император пък разполага с около 200 000 войници.
Близо до Лайпциг, в Саксония, днешна Германия, се разразяват четиридневни свирепи битки, в чието началото Наполеон вижда победата. На 16 октомври кавалерията на маршал Жоашен Мюра пробива центъра на коалиционните сили, като идва на 800 м от щабквартирата на монарсите на Русия, Прусия и Австрия. Ситуацията е спасена от руската императорска гвардия, която удържа врага до пристигането на подкрепления.
Повратна точка в битката е внезапното дезертьорство на съюзниците на Наполеон от Саксония към Шестата коалиция. Те са последвани от вестфалските, вюртембергските и баденските части. Получилата се дупка в линиите трябва да бъде спешно запълнена от личната гвардия на императора.
В крайна сметка французите губят битката. По време на отстъплението сапьорите взривяват моста на река Вайсе Елстер твърде бързо, като така отрязват пътя за бягство на 20 000-ния френски ариергард. Общо Наполеон има 80 000 убити, ранени или пленени войници. Загубите на армиите на Шестата коалиция възлизат на 54 000.
Поражението при Лайпциг има катастрофални последици за Наполеон. Той губи последния си голям съюзник – Бавария, която преминава на страната на противника. Скоро французите трябва да се оттеглят от немска и нидерландска земя, за да се фокусират над отбраната на собтвените си земи. Както пише полковникът от пруския генерален щаб барон Мюфлинг: "Така четиридневната битка на народите при Лайпциг реши съдбата на света".