Как късче от царска Русия се появява в Йерусалим

Само седмица преди края на управлението си начело на СССР през 1964 г., Никита Хрушчов одобрява продажбата на имот с площ от близо 70 декара в центъра на Йерусалим, собственост на Московската патриаршия. Имотът е продаден срещу портокали "Джафа" на стоност $3,5 милиона.

След продажбата в руски ръце в т. нар. "Руско подворие" остават единствено църквата "Св. Троица" - една от забележителностите в Йерусалим, с нейните зелени куполи и четири квадратни камбанарии, и още една сграда. Продажбата срещу портокали (тъй като в онзи момент Израел не разполага с твърда валута) все още се смята за спорна, тъй като Русия губи първокласен имот в земи, които са свети за последователите на три от основните ѝ религии.

Освен църквата, в Руското подворие, което в миналото е обградено със стени, има руско консулство, хостели за мъже и жени, болница и огромна православна мисия, както и други постройки. През 2021 г. в него се помещава районният съд на Йерусалим, полицейското управление (и дори нощни клубове), макар че някои от частите му вече отново са собственост на Русия (прочетете повече за това по-долу).

Руско наследство от XIX век

Още откакто Русия приема православното християнство, едно от най-големите желания на вярващите е да посетят Светите земи. Когато руските поклонници получават достъп до сравнително съвременен и достъпен транспорт за това пътуване, османският контрол в Палестина усложнява нещата. През 1844 г. османците позволяват на първия руски православен архимандрит да живее в Йерусалим.

15 години по-късно, след като Русия губи борбата с французите за контрола над православните градове в Светите земи, цар Александър II използва добрите си отношения с османците, за да построи руско консулство в Йерусалим.

През 1860 г. се сформира Императорското православно палестинско дружество, чиято цел е да води богомолци от Русия. Тези поклонения са стимулирани и субсидирани от Александър II. През следващите пет години, под патронажа на царя, край стария Йерусалим се купуват имоти, на които е дадено името "Руско подворие".

Централният елемент в Руското подворие е катедралата "Св. Троица", която е осветена през 1872 година. Тя напомня на големите катедрали в Санкт Петербург - основната зала и пътеките са в синьо с леки розови акценти и изобразяват пантеона на православните светци.

Руското консулство съчетава европейски и местни строителни техники. Основната сграда в комплекса обаче, след катедралата, е т. нар. "Духовня". В нея се помещава мисията на Руската православна църква, но първоначално е построена като хоспис през 1863 година. Името се превежда като "духовен" или "църковен", като в двора на зданието има собствен параклис.

Друга впечатляваща структура е Сергеевското подворие (завършено през 1889 г.), кръстено на великия княз Сергей, брат на цар Александър III. Със своята императорска кула в ренесансов стил, сградата служи като хоспис за руски аристократи.

Първата световна война и нейните последици

Руското подворие продължава да се радва на закрилата на държавата чак до избухването на Първата световна война, когато Русия и Османската империя се оказват враждуващи страни. Османските власти бързо гонят руснаците от квартала след избухването на войната.

През 1918 г. британците вече са превзели контрола над Палестина. Новите управници използват Руското подворие като една от базите на британския мандат. През следващите три десетилетия тук се помещават съдилища, затвори и държавни служби.

Подворието и близките улици в крайна сметка са превърнати в централна зона на сигурност и са опасани с бодлива тел. Циничните палестински евреи наричат района "Бевинград" - комбинация от името на британския външен министър Ърнест Бевин (който отказва достъп на оцелелите от Холокоста в Палестина) и Сталинград (заради начина, по който градът се държи през Втората световна война).

Израелски правителствени служби

Районът е превзет от еврейските паравоенни по време на Палестинската война през 1947-49 година. Израелските власти решават да върнат цялата руска собственост в страната на СССР, след като СССР признава държавата Израел.

СССР не се интересува особено какво ще се случи с един от най-скъпите райони в Близкия изток. Тъй като тогавашните власти отричат религията, те не намират за нужно да задържат квартала и затова го заменят за обикновени портокали.

Израелските власти използват сградите като британците. "Духовнята" става дом на различни съдилища в Израел.

След продажбата през 1964 г. все пак остава миниатюрно руско присъствие - запазва се офисът на Императорското православно палестинско дружество. В епохата на Студената война израелското разузнаване гледа на дружеството с огромна доза подозрение, като според местни публикации в медиите членовете на обществото всъщност са агенти на КГБ.

Руските еврейски имигранти в Израел също често посещават ресторантите и баровете в района, където има нощни клубове с имена, като "Гласност", а напоследък и "Путин". В района скоро ще бъде открит на нов модерен кампус на Академията за изкуство и дизайн "Веселеил".

През 2008 г. Израел се съгласява да върне Сергеевското подворие на Русия. През годините то е служило за седалище на различни израелски министерства. Руското правителство планира да използва сградата по първоначалното ѝ предназначение - да служи на богомолците. Москва поиска и още земи и имоти в района, но едва ли цената им ще бъде изчислена в портокали.

Необичайни разменни стоки се използват и в съветско време. Разказваме ви как СССР продава бойния си флот на "Пепси"!