Кога и как Русия става независима?

Дори и да понася сериозни поражения и да губи войни, Русия винаги е съхранявала своята независимост. Единственото тежко изключение е монголското нашествие.

През 1922 г. държавата "Русия" отново изчезва от политическата карта на Европа. Този път напълно доброволно страната става ядрото на създадения Съветски съюз.

Русия такава, каквато я познава светът днес, възниква на 12 юни 1990 година. Всяка година тази дата се отбелязва от милиони руснаци като "Денят на Русия".

Монголското иго

В средата на XIII в. монголите минават с огън и меч през територията на Рус, която по онова време е феодално разпокъсана. Едно след друго, повечето руски княжества са покорени от потомците на Чингис хан.

В продължение на повече от две столетия Рус е политически и икономически зависима от монголите. Въпреки че завоевателите не поддържат никакви постоянни гарнизони в руските градове, всяко неподчинение на волята на хановете или отказ да се плати данък незабавно е последвано от жестоко наказание. Монголските управници решават кой от руските князе ще управлява и кой не, кой ще живее и кой трябва да умре.

В периода на т.нар. татаро-монголско иго най-силните руски княжества се борят помежду си за доминираща позиция в Рус. Като изразяват външната си покорност към чужденците, те се стремят максимално да увеличат влиянието си и да разширят териториите си. За руските князе по онова време е нещо напълно нормално да разгромят своя съперник, като викнат на помощ монголките войски.

Към края на XIV в. Московското княжество, което се е превърнало във фактически център на обединението на руските земи, става толкова силно, че е в състояние открито да предизвиква монголите. През 1380 г. московският княз Дмитрий Иванович разгромява войската на военачалника Мамай в Куликовската битка. Въпреки това на руснаците ще им е нужно още едно столетие, за да извоюват пълното си освобождение.

През 1472 г. в битката при Алексин Иван III побеждава войската на хан Ахмат и Московското княжество отказва да му плаща данък в бъдеще. Осем години по-късно Ахмат се опитва да възстанови своето влияние. Двете войски се строяват на брега на р. Угра, но ханът така и не се решава да щурмува реката и прибира воините си. Т.нар. "Велико стоене на р. Угра" окончателно дава на Руската държава политическа независимост от монголите.

Разпадането на СССР

Думата "Русия" изчезва от политическата карта на света през 1922 г. със създаването на СССР. Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) е най-голямата и най-развитата в икономически план съветска република.

В началото на 1990-те Съветският съюз вече не е същата държава, каквато е бил преди 10 години. Кардиналните и невинаги добре обмислени реформи, инициирани от генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов в средата на 1980-те години (т.нар. "перестройка"), водят не само до демократизация на съветското общество, възникване на парламентаризма и свобода на словото, но и до изключително дълбока криза в икономическата и в политическата сфера.

Една от най-сериозните последици от "перестройката" е бурният ръст на сепаратистките настроения в републиките на Съветския съюз. Тъй като отслабената централна власт вече няма възможност да се противопоставя на републиканските стремежи за самостоятелност, една след друга съюзните републики започват да приемат декларации за своя суверенитет. Според конституцията от 1977 г. те и допреди това са формално "суверенни", но сега вече става въпрос за напълно реално провъзгласяване на върховенството на местните закони над общосъюзните.

В този процес, известен като "парад на суверенитета", участва и най-важната република - РСФСР. Местният политически елит няма за задача да предизвика разпадането на СССР, но е убеден, че централната власт може най-добре да се справи с реформирането на своя регион и да разпредели националните му ресурси.

РСФСР се оказва едва шестата република (след Естония, Литва, Латвия, Азербайджан и Грузия), която обявява своя държавен суверенитет. С приета на 12 юни 1990 г. от Конгреса на народните депутати на РСФСР декларация е провъзгласено създаването на "демократична правова държава в състава на обновения Съюз на ССР".

Суверенната Русия трябва да стане един от стълбовете на реформирания Съветски съюз, но това така и не се случва. Централната власт начело с Михаил Горбачов и ръководството на РСФСР, оглавявано от Борис Елцин, моментално влизат в жестока политическа конфронтация помежду си. Освен това, след РСФСР суверенитет обявяват и всички останали съюзни републики, като започват стремително да губят всички икономически връзки с Москва.

На 26 декември 1991 г. Съветският съюз официално престава да съществува. Руската федерация (както започва да се нарича РСФСР) е призната от международната общност за държавата правоприемник на СССР.

А знаехте ли, че руският парламент трикратно опитва да свали президента Елцин?