Пукнатини в системата: как хипитата се появяват в СССР

Често тълкуваме появата на младежите, окичени с цветя и свободната любов като реакция срещу консуматорството – но липсата на билбордове и супермаркети не пречи на някои граждани на СССР да се увлекат по опиатите и йогата. Нека видим как хипитата шокират закоравелите комунисти и се борят за правото си на културна идентичност.

Кои са съветските хипита?

"Това сме ние – представителите на новото движение. Това движение ще е системата на истинските ценности". Това е първият по рода си публичен манифест в СССР, направен от група артисти, музиканти, вагабонти и свободни души във Вилнюс през 1967 година.

По ирония на съдбата, тези съветски радетели за свобода на духа произлизат от заможни градски семейства, тъй като единствените хора в СССР, които имат достъп до нещата, характерни за хипитата, са от близкото роднинско обкръжение на номенклатурчиците. Един от тях е китаристът Стас Намин – вокал на бандата "Цветя", станала известна като "съветските Бийтълс". Намин остава безнаказан в продължение на дълги години, тъй като дядо му – Анастас Микоян, е легендарен арменски болшевик и ключова фигура в Революцията през 1917 година.

Кадри от филма "Домът на Слънцето"

Сергей Сукачов/Киностудио "Горки", 2010

Хипи движението в СССР се развива паралелно с навлизането (през Източна Европа) на западна музика на черния пазар в няколко съветски града. Докато американските им сподвижници се занимават с отричането на консуматорството, съветските хипита копнеят за американски дънки и достъп до забранена музика.

Въпреки това би било погрешно да се твърди, че западното влияние върху хипарското движение в СССР е просто копиране, защото между западните и съветските хипита буквално няма никакъв контакт. Всъщност вътрешните проблеми в СССР са петролът, който се излива върху изблиците на движението – спокойно може да се каже, че съветските хипита са екзистенциален симптом на мудността и здравата хватка на ерата на Брежнев върху творческия потенциал. Съветската младеж "изпитва (от страна на държавата) чувство на неискреност и липса на привързаност", казва историкът Зивил Макайлене.

Желанието да изпитат нещо отвъд наглед едно празно комунистическо обещание (т.е. "величието" на човешкия труд и военната служба) играе ключова роля за привличането на непокорната съветска младеж. Някои хипита канализират тези свои желания в творческата си свобода и двойствен живот като артисти по време на т. нар. "квартирники" (домашни купони) и кафенета, като "Сайгон" в Ленинград, "Кафе Москва" в Талин и "Лира" в Москва (където днес се намира първият "Макдоналдс" в Русия). Площадите в московските квартали "Чистие пруди" и "Маяковская" също са популярни места за събиране на тези млади хора. За други пък, като групата младежи от Лвов, създали комуната "Република на Свещената градина", хипарството е тотално отричане на съветската модерност, чиста жажда за бягство, което ги изкарва навън – там, където концертите на открито и футболните мачове надделяват над фордизма и социалните норми.

Обичаи и вярвания

Начинът на мислене на съветските хипита е точно като от наръчник на Джак Керуак: източната духовност на дзен будизма и индуизма е просто занимание на ума по време на техните пътувания на стоп и е част от техния стремеж за бягство от действителността. Склонността им към ориенталска медитация е заклеймена като "идеологически опасна" в официалните записки на КГБ; за разлика от много хипита на Запад, съветските хипита не си падат особено по идеята да добавят маоизма към влечението си към източните философии. Още по-"опасна" би била склонността им към християнството, като се има предвид  примамливостта на нелегалния ѝ характер в СССР.

Кадри от филма "Домът на Слънцето"

Сергей Сукачов/Киностудио "Горки", 2010

С дългите си коси и размъкнати дрехи съветските хипита дори приличат на източни светци и са обект на яростна неприязън от страна на обществото. И до днес да си раздърпан и мръсен в Русия се смята за отрицателна черта от характера, а за съветската мода от 1970-те това е нещо абсолютно немислимо. Масите се влияят от съветската преса, която публикува статии, в които нарича хипитата "мръсни", "безполови" и "антисъветски" – някои хипита си спомнят, че са отнасяли юмруци от минувачи и са им казвали, че са "зле възпитани".

Също както на Запад, музиката е основният начин на изразяване в съветската хипи култура. В движението има много интелектуалци, но литературата не е в основата му – вдъхновението идва под формата на Джими Хендрикс и Джанис Джоплин по чуждите радиостанции и хипитата искат да превърнат движението си в естетичен порив срещу липсата на добри парчета в съветската екосистема.

Под влиянието на западната музика много от ранните хипарски банди в СССР, като "Рубиновая атака" или "Второе дихание", просто правят кавъри на чутото по чуждите радиа. Латвийската група "Менуетс" дори се изявява по държавната телевизия през 1971 година. По-късно се появяват и рокери, като Владимир Кузмин и бандата му "Динамик", както и артисти, като Виктор Цой и Борис Гребеншчиков, които не се вписват точно в определението за хипи, но въпреки това се превръщат в идоли.

Естествено, музиката е обречена на същата съдба, както всички съветски хипарски обичаи – подигравателно отношение. Един от хипитата, изобразени във филма "Съветски хипита", дори е пратен в психиатрия от майка си заради запалената си реакция на албума на "Бийтълс" –"Оркестърът на Клуба на самотните сърца на сержант Пепър".

Отношението към съветските хипита обаче е изненадващо снизходително що се отнася до употребата на наркотици. Въпреки че съветската държава преследва тежките наркотици изключително строго, изглежда, хипитата успяват да намерят дупка в системата под формата на марихуана: както обяснява филмовият режисьор Терже Тоомисту, "нямаше никакъв проблем да си запалиш един джойнт… защото никой по онова време не знаеше какво всъщност представлява този тютюн със странна миризма". Така неосъзнатото правителство не обръща внимание на хашиша, който се произвежда основно в Централна Азия, – но в крак с комунистическата идеология те не позволяват да се търгува с него.

Трън в системата

Провал в съветската система или просто нейна безобидна алтернатива, властите дават на хипитата ясно да разберат, че културата им не е добре дошла.

Сблъсъкът между тези две враждуващи страни е най-вече идеологически – културата не винаги е открито политическа, но самото ѝ съществуване подкопава успеха на опитите за "проектиране на човешката душа", било то чрез военна сила или чрез внасянето на съвренни нагласи в живота на хората. Все пак, става въпрос за пацифисти, които често не работят и освен това доброволно постъпват в психиатрични отделения и поемат тежки опиати, за да не отидат в казармата, – в очите на правителството твърденията им, че са аполитични, са абсурдни.

Кадри от филма "Домът на Слънцето"

Сергей Сукачов/Киностудио "Горки", 2010

В психиатричните болници им отнемат идентичността. "Докато спях, ми отрязаха косата. След това ме пуснаха", спомня си хипи от Литва. Членовете на комуната "Републиката на Свещената градина" са пращани на "профилактични срещи" с местния Комсомол, като често са докладвани на властите от самите им родители.

Чуждата музика също е постоянен проблем за властта. През април 1970 г. във Вилнюс, а по-късно и в Москва през юни 1971 г., КГБ прониква на хипарски концерти. И в двата случая на място са пратени камиони с милиционери, които правят множество арести. Същият този концерт се превръща в годишно събитие на открито за руските хипита в парка "Царицино".

Въпреки че хипитата в СССР вероятно никога не са били повече от няколко хиляди, те имат голям принос за изобличаването на недостатъците и лицемерието на съветския авторитаризъм. Все пак, това е една страна, която е официално колективна и твърди, че подкрепя световния мир чрез Световния съвет на мира, и в същото време се отнася доста неморално към шепа свирещи на китара йоги. Ако хипитата имат някаква вина, то е, че вероятно са слушали твърде внимателно учителите си по история, докато са им говорили, че всичко хубаво идва от колективните действия.

А знаете ли кое e родното място на най-известната съветска бира?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.