Първият руски владетел – истински човек или просто мит?

Най-ранното споменаване на Рюрик е открито в Началната руска летопис (или Приказка за отминалите години) – най-стария запазен руски летопис (хроника). Уловката обаче е, че хрониките са написани през XII в., около 150-200 години след смъртта на Рюрик. Недостигът на информация е причината споровете около Рюрик да продължават и до днес.

VIII-XI в. в Европа са познати като Епохата на викингите, когато норманите (Северните хора) нападат и плячкосват европейските градове и държави, като ги карат да им плащат данък. До XI в. селища на норманите съществуват и в Северна Америка. Точно по време на тази епоха, както пише в хрониките, през 862 г. варягите Рюрик и неговите братя (или съмишленици), Синей и Трувор, са повикани от славянските племена в руските земи на Новгород.

Според хрониките съобщението, което славяните изпращат до варягите, гласи следното: "Земята ни е голяма и богата, но в нея няма ред. Елате да управлявате и властвате над над". Тогава Рюрик пристига в Новгород и става негов владетел, докато братята му остават в Белозерск (Синей) и Изборск (Трувор). След смъртта на братята си Рюрик остава единствен владетел на тези земи до смъртта си през 879 г., когато властта преминава в княз Олег. И така започва династията Рюриковичи.

Но дали всичко това изобщо някога се е случило? Разглеждаме хипотезите и на двете страни – от историците, които смятат, че Рюрик е истински конунг (владетел – бел. ред.), и тези, които мислят, че никога не е съществувал.

Рюрик е истинска историческа личност

Поддръжниците на т.нар. "Норманска теория" казват, че Рюрик е истинската историческа личност, нормански вожд, който поставя основите на руската държава. Историкът Евгений Пчелов, един от главните защитници на Норманската теория, и автор на научната биография на Рюрик, твърди, че варягите от руските хроники са норманите, т.е. скандинавски вождове – и Рюрик определено е един от тях.

Освен това той отбелязва, че в ранния XVI в. Спиридон – митрополитът на Киев, издирва родословието на великите московски князе до Рюрик, като твърди, че Рюрик е потомък на роднина на римския император Октавиан Август (63 пр.н.е. – 14 пр.н.е.). Така великите князе на Москва трябва да бъдат приемани като наследници на Август, поради което – като царски особи. Така че идеята за Рюрик се превръща в идеологическа база на властта. Но има ли достатъчно източници, които да докажат, че той наистина е съществувал?

Археологически данни сочат, че през IX в., когато Рюрик би трябвало да е жив (според хрониките той умира през 879 г.), земите на Северна Русия – Новгород, Псков, Изборск и др. – наистина са под силно влияние на скандинавските племена на варягите, като с тях се търгува. Най-ранните руски имена, като Олег, Глеб, Игор, Рогнеда и др., имат скандинавски корени, а и самата дума "Рус", която по-късно става корен на "руснаци", е името на рода, от който идва Рюрик, твърди Началната руска летопис.

Много уважавани руски историци, включително Георгий Вернадски (1887-1973), Борис Рибаков (1908-2001) и др., твърдят, че Рюрик, който идва в Русия, е познат в Европа като Рорик от Дорестад (810-880), датски викинг, който завладява земите на Ютланд (сега познат като полуостров Кимбрия), управлява средновековните градове Дорестад, за кратко Нидерланските земи, включително Утрехт, като в по-късните си години идва в Новгород и славянските племена му плащат данъци в замяна на защита.

Антон Горский – още един уважаван руски историк на Средновековието, отбелязва, че някои византийски хроники споменават руснаците като "народа, произхождащ от франките (германско племе)". Което намеква за възможността Рюрик от Новгород и Рорик от Дорестад да са един и същи човек. Няма обаче сигурно и неоспоримо историческо или археологическо доказателство за съществуването на Рюрик, което именно кара историците да се съмняват.

Рюрик е мит

Руските историци Елена Мелникова и Владимир Петрухин смятат историята за призоваването на варягите за мит. Според тях тази легенда отговаря на фолклорните истории за произхода на държавната власт и управляващата династия. Подобни разкази могат да бъдат намерени и сред други народи.

Историкът Игор Данилевски, друг признат специалист по история на Древна и Средновековна Русия, и основен опонент на Евгений Пчелов по въпроса за съществуването на Рюрик, казва: "Легендата за призоваването на Рюрик е легенда, и ние не знаем дали има каквато и да било действителна база".

Данилевски аргументира мнението си със следния факт. Видукинд Корвейски (925-973), средновековен саксонски хроникьор, който живее век след предполагаемото съществуване на Рюрик, и век преди написването на Началната руска летопис, в своите хроники –Делата на саксонците, споменава, че британците се обръщат към саксонците с почти същото съобщение, което славяните изпращат на варягите: "Земите ни са богати и плодородни, но се намираме под постоянни атаки [от други племена]".

След това Данилевски изразява съмнения, че хронологията на Началната руска летопис е изцяло измислена и създадена по политически причини за идеологическа подкрепа на легитимността на династията Рюриковичи, която до XI в. изпитва затруднения в управлението на руските земи – докато племена от Централна Европа и дори източни номадски племена си съперничат с тях по този въпрос.

Спорът между руските историци за съществуването на Рюрик като историческа личност вероятно никога няма да приключи. Възможно е новооткрити източници да хвърлят светлина по въпроса. Засега има консенсус, че някакъв княз, може би Рюрик, наистина поставя началото на династията Рюриковичи, която получава политическа власт в Русия и превръща Москва в столица. 862 г. все още се смята за начална година на руската политическа история. Русия обаче не е създадена като държава през 862 г. – това се случва много по-късно – през XV в. под управлението на великия московски княз Иван III.

А знаете ли каква е ПЪРВАТА жена, управлявала Русия?