Защо Съветският съюз участва в Испанската гражданска война?

Гражданската война, която избухва в Испания през юли 1936 г., се превръща в репетиция за Втората световна война. Именно на бойното поле в Иберийския полуостров нацистка Германия и фашистка Италия се сблъскват със Съветския съюз.

Въпреки множеството молби за военна помощ от страна на воденото от Народния фронт правителство на Испания, СССР няма никакво намерение да се намесва в конфликта в отдалечената Испания, като предпочита да запази неутралност. Но след крайния неуспех на Комитета за ненамеса, създаден от европейските държави с цел да се избегне ескалация или разрастване на гражданския конфликт в Пиринеите, окуражените германци и италианци засилват намесата си, което кара Съветския съюз да се намеси.

Москва осигурява военна подкрепа на Втората испанска република, за да предотврати победата на пронемските сили на националистите на Франсиско Франко, като по този начин ограничи влиянието на Третия райх и да се ангажира със западните сили на антифашистка основа. Последната цел се налага да бъде загърбена почти веднага, тъй като британците и французите се дистанцират от конфликта още в началото и налагат ембарго върху доставките на оръжия на враждуващите страни.

Първият кораб, натоварен със съветски оръжия, пристига в пристанището в Картахена на 12 октомври 1936 година. В рамките на войната в контролираните от Републиката пристанища са посрещнати общо 66 плавателни съда със съветско военно оборудване, малки оръжия, амуниции и други материали за Испания. Правителството на Народния фронт решава само от какви оръжия има нужда и плаща за тях със заеми и от златните си резерви, част от които са прехвърлени на Съветския съюз през първите месеци на конфликта.

По време на тригодишната гражданска война Москва доставя на Народния фронт и неговите поддръжници 648 самолета (И-15, И-16, бомбардировачи СБ и др.), 347 танка (основно Т-26), 60 бронирани автомобила, над 1100 артилерийски установки, 340 минохвъргачки, 20 000 картечници, близо 500 000 пушки, 862 милиона патрона и др. Както отбелязва през януари 1937 г. министърът на военноморските дела и авиацията Индалесио Прието: "Съветският съюз е единствената държава в света (освен Мексико), която осигурява въоръжена подкрепа на Испанската република, без много шум и фанфари…"

Освен оръжия, Москва изпраща и военни съветници и специалисти, които да помагат на испанците, включително пилоти, танкови екипажи, моряци, военни инженери, преводачи и др. Тяхната задача е да подготвят и да обучат въоръжените сили на Републиката, но много от тях сами трябва да се включат в битките.

"В Испания изпратихме както млади и неопитни оперативни сътрудници, така и опитни и професионални инструктори. Страната се превърна в нещо като тренировъчна площадка за изпитване на нашите бъдещи операции, свързани с военното разузнаване. Много от последвалите ходове на съветското разузнаване се базираха на контактите, установени в Испания, и заключенията, направени от опита ни в Испания", пише Павел Судоплатов, един от водещите съветски разузнавачи и саботьори.

Немците и италианците помагат на Националистите и помощта им далеч надхвърля тази, която съветите осигуряват на Републиканците: два пъти повече самолети, почти три пъти повече танкове, и два пъти и половина повече артилерийски установки. Само германският легион "Кондор" (доброволна авиогрупа, на която се падат близо половината от въздушните победи на франкистите през цялата война (314 от 695) има 5000 души персонал. Мусолини праща в Испания експедиционна сила от 50 000 души, като 20 000 от тях са от личната му гвардия. Броят на съветския военен персонал е не повече от 2000, но до голяма степен благодарение на него и на съветското оръжие Републиката успява да устои толкова дълго.

Съветските военни съветници и специалисти играят жизненоважна роля за успешната отбрана на Мадрид през есента на 1936 година. Един забележителен епизод от тази битка се разиграва на 29 октомври, когато съветските танкове Т-26 в село Сесиния (на 30 км от столицата) побеждават ексадрон от марокански кавалеристи, разбиват пехотен батальон на франкистите и нанасят сериозни щети на италианските танкови сили. Именно там командирът на съветския танков взвод лейтенант Семьон Осадчий прави първия танков таран в света, като избутва италианската танкета "Ансалдо" в дере.

"Трябваше да видите внезапната и драстична промяна на настроението на испанците на фронта и в тила, когато в началото на ноември републиканските изтребители И-15 и И-16, пилотирани от съветски доброволци, се появиха в небето над Мадрид и нанесоха първите въздушни удари срещу бунтовниците. За фашистките "въздушни пирати" вече нямаше безнаказаност", спомня си военният съветник Павел Батов. На всичкото отгоре, в края на октомври, бомбардировачи СБ започват масова бомбардировка на летищата на франкистите в Авила, Севиля, Саламанка и други градове.

В ранния период на войната бомбардировачите СБ (или "Катюшите", както ги наричат испанците) са истински господари на испанското небе. С максималната си скорост от 450 км/ч те са недостижими за италианските Fiat CR.32 и немските Neinkel He 51. Освен в битката за Мадрид, СБ се използват активно и при отбраната на Гуадалахара, битката за Харама и нападенията на франкистката военноморска база в Палма де Майорка. Едва с появата на немския Messerschmitt Bf-109 в края на пролетта на 1937 г. се появява съперник за превъзходството му във въздуха.

След тежките загуби на Републиканската армия през пролетта на 1938 г. Сталин осъзнава, че Народният фронт е на ръба на разпадането си. Освен това фокусът му така или иначе предстои да се премести върху Централна Европа, където нацистите са анексирали Австрия през март. СССР започва бавно да ограничават помощта си за Републиканците и прибира у дома своите военни съветници и специалисти. От близо 2000-те съветски граждани, изпратени в Испания, живота си губят близо 189. 59 са удостоени с титлата "Герой на Съветския съюз", някои посмъртно.

Над 6000 испанци, основно комунисти, се местят в СССР след падането на Втората испанска република. Стотици от тях участват във войната срещу нацистка Германия, която избухва през 1941 г., като опитът им от бунтовническите битки се оказва безценен. Един от най-известните испанци в Червената армия е Рубен Руис Ибарури, син на Долорес Ибарури – лидер на комунистическото движение в Испания. Той служи като командир на картечна рота и умира в Битката при Сталинград, а през 1956 г. посмъртно е удостоен с титлата "Герой на Съветския съюз".

Франкистите мечтаят да си уредят сметките с руснаците заради намесата им в Испанската гражданска война, а нахлуването на Вермахта в СССР има дава този шанс. 250-а испанска доброволческа дивизия (известна като Синята дивизия) със своите 18 000 войници е изпратена на Източния фронт, където участва в обсадата на Ленинград. През октомври 1943 г. Франко, след като вижда накъде духа вятърът, изтегля дивизията обратно в Испания. Онези, които не искат да се върнат, се присъединят към редиците на СС и продължават да се бият с Червената армия чак до падането на Берлин.

Разказваме ви още как малко по-късно испанците воюват за и срещу СССР през Втората световна война!