Коя е първата рускиня-пилот?

"Като откривам пътя в авиацията за руските жени, аз ги каня да ме следват до пълна победа над въздуха", заявява Лидия Зверева, първата в руската история "авиотриса" (жена пилот). През недългия си живот тя успява да се прослави не само като летец, но и като авиоконструктор.

Мечтае за небето

Дъщеря на царски генерал, Лидия е завладяна от авиацията още от детство. Тя чете в захлас статии и книги за самолети, разглобява на части сложни механични играчки, с часове разсъждава за въздушните балони и аероплани. Дори прави пробни "полети", като скача от покрива на къщата с чадър. 

"Още като малко момиченце с възторг се издигах с аеростати до крепостта Осовец и строях модели, когато в Русия още никой не беше летял и само във вестниците рядко се появяваха първи новини за успехите на чуждестранните конструктори", спомня си Зверева.

Лидия изобщо не се плаши от факта, че в началото на ХХ в. авиацията току-що е започнала да се развива, а полетите са смъртоносно опасни. Крехките ненадеждни самолети лесно се преобръщат и разбиват от силния вятър, отнемайки всяка година живота на десетки авиатори по целия свят.  

При все това Лидия Зверева се записва в частната авиационна школа "Гамаюн", близо до Санкт Петербург. За първата жена, която се готви да се обучи за авиатор, пишат местните вестници, като от уважение към личния ѝ живот я наричат "госпожица Z".

"Зверева летеше смело и решително, помня как всички обръщаха внимание на нейните майсторски полети, включително и на голяма височина. А по онова време не всички рискуваха да се издигат на голяма височина", спомня си нейният съкурсник Константин Арцеулов. 

Няколко пъти Лидия претърпява сериозна аварии, но винаги се разминава с неголеми драскотини. В крайна сметка, на 23 август 1911-а, 21-годишната "госпожица Z", след като е взела всички необходими изпити, получава диплома за пилот-авиатор №31, първа сред жените в цялата Руска империя.

Талантлив авиоконструктор

През 1912 г. Лидия Зверева заедно със съпруга си летеца Владимир Слюсаренко изкарват прехраната си с демонстративни полети. Те участват в авиационната седмица в Баку, правят шоу в Тифлис (Тбилиси), където "авиатрисата" изпълнява полети в тежки метеорологични условия.

Пътуването до Рига насмалко да се окаже последното за Зверева. По време на демонстрационен полет вятърът започва да насочва нейния "Фарман" към трибуните. Тя се опитва да се издигне, но попада в зона с още по-силен вятър, който в крайна сметка сваля аероплана. При удара в земята Лидия изхвърча напред и е затисната от отломки. "Едва съм жива, –пише тя скоро след инцидента в едно от писмата си. – При падането едва не си счупих крака. И досега усещам болка. Белите ми дробове са зле. Лекарите настояват на всяка цена да отида на юг, а аз искам да летя. Ако не ги послушам, прогнозират скоротечна туберкулоза. Ето каква е съдбата на авиатора". 

Въпреки катастрофата, а може би и благодарение на нея, изпълненията на Зверева имат голям успех. Съпрузите получават предложение да останат в Рига и с радост го приемат. Големият прибалтийски град по онова време е център на руската авиация. Тук са създадени първите в страната авиационни двигатели.

През 1913 г. съпрузите откриват в Рига своя летателна школа, в която таксата е била най-ниската в империята. Освен това те организират работилница за ремонт и самолетостроене, в която Зверева, като авиаконструктор, работи по подобренията на аероплани, създадени в западните страни. Уникалната жена е поканена да работи в Австро-Унгария, но решава да остане в родината.  

Трагична съдба

Преподавателската и конструкторската дейност не правят Лидия Зверева ни най-малко по-внимателна. Първата руска авиатриса продължава активно да лети както и преди, като рискува живота си.

Тя дори дръзва да направи в небето лупинг или "мъртва примка", е, наистина като пасажер. Полетът е на 19 май 1914 г. с моноплана "Моран", а зад щурвала е опитният пилот Евгений Шпицберг.

"Моран" бързо набираше височина. 500, 600, 700 метра, – пише в. "Рижски вестник". – На височина 800 аеропланът неочаквано увисна във въздуха и се гмурна надолу. 'Ах!!!', почти едновременно се изтръгна от гърлата на зрителите на земята. Но само след няколко секунди отново се чу мощният рев на двигателя – аеропланът се устреми нагоре и описа 'примка'. Публиката, затаила дъх, избухна в аплодисменти. А само след още няколко мига в красива спирала самолетът планира до самите трибуни. 'Браво! Браво!', ехтеше от всички страни..." Възхищението си към Зверева изразява и самият Пьотр Нестеров, летецът, който първи в света изпълнява тази фигура от висшия пилотаж, известна и като "примката на Нестеров". 

Когато започва Първата световна война, авиоработилницата на съпрузите е евакуирана в Петроград (както тогава се нарича Санкт Петербург). В действителност тя става истински завод, в който работят 300 сътрудници върху изпълнението на поръчки на военното ведомство. 

На Лидия Зверева не ѝ било писано да докача края на световния конфликт. След като много пъти се разминава на косъм със смъртта в небето, тя умира от тиф на 16 май 1916 г. само на 26 години. В последния ѝ път авиатрисата е изпратена от приятели и ученици, които по време на траурната церемония кръжат на своите "Фармани" над Александро-Невската лавра в Петроград.

А знаете ли каква е ПЪРВАТА жена, управлявала Русия?