През 1960-1970-те години е трудно да се намерят по-популярни хора от космонавтите. Пионери в усвояването на космоса, те се ползват наистина от вселенско внимание и уважение. На 24 май 1970 г. в Съветския съюз пристига един от кумирите на онова време – астронавтът Нийл Олдън Армстронг, който първи в историята на човечеството стъпва на повърхността на Луната.
Преди Армстронг от американските астронавти "страната на победилия социализъм" посещава само командирът на кораба "Аполо-8" Франк Борман, който прави първия пилотиран полет в орбитата на Луната.
Историческата визита на първия човек на Луната в СССР далеч не започва от Москва. На 24 май Армстронг каца в Ленинград (днес Санкт Петербург), където е поканен да изнесе доклад на тема "Изследване на лунната повърхност" на 13-а сесия на Международния комитет по космически изследвания (КОСПАР). Делегати от 30 страни са аудиторията на знаменития американец.
Нийл Армстронг прекарва няколко дни в културната столица на Съветския съюз. Сред прочутите забележителности той посещава Ермитажа, Военноморския музей и Големия Петерхофски дворец.
Армстронг не пропуска да види и акостиралия на крайбрежната крайцер "Аврора", чийто изстрел на 7 ноември 1917 г. ознаменува началото на революцията в Русия, организирана от болшевиките.
След приключването на конференцията на 29 май Армстронг излита за "столицата на Сибир" – Новосибирск. Тук американецът по собствена инициатива посещава дома, в който в началото на XX в. е живял и работил ученият Юрий Кондратюк, чиито разчети на оптималната траектория на полета до Луната използва НАСА в програмата "Аполо". Нийл дори взема за спомен шепа пръст от участъка край къщата.
За да може астронавтът да оцени по достойнство красотата на сибирската природа, му организират разходка с яхта по Новосибирското водохранилище на река Об, известно сред обикновените хора като "Обско море".
По време на пикника на брега Нийл Армстронг проявява кулинарния си талант, като приготвя за всички традиционната рибена супа уха.
Столицата на Съветския съюз става заключителен етап от пътуването на известния астронавт. Никой от пътниците от полета Новосибирск-Москва от 31 май не се досеща, че през част от пътуването самолетът е управляван не от пилоти на "Аэрофлот", а от Армстронг и съпровождащия го съветски космонавт Георгий Береговой.
Американският астронавт се разхожда по Червения площад, посещава мавзолея на Ленин и поднася цветя на гроба на Юрий Гагарин на Кремълската стена.
На срещата с председателя на Съвета на министрите на СССР Алексей Косигин, Армстронг му подарява образци от лунната почва и малък съветски флаг, който заедно с астронавтите и със знамената на над 130 други държави е бил на Луната. В отговор Косигин заявява пред Нийл, че "съветският народ, както никой друг, се възхищава на неговата храброст и на знанията му".
По лична покана на видния съветски авиоконструктор Андрей Туполев Армстронг посещава хангара, където се намира най-новият свърхзвуков пътнически самолет Ту-144. Американският астронавт е първият чужденец, който има възможността да надникне в "съветския Конкорд".
Най-голям интерес у Нийл Армстронг, разбира се, предизвика посещението на Първия научноизследователски изпитателен център за подготовка на космонавти "Ю.А. Гагарин" в Звездното градче край Москва. Екскурзовод на американеца из градчето е първата в света жена космонавт Валентина Терешкова.
Най-вълнуващи моменти за Армстронг при пътуването му е срещата с вдовиците на загиналите космонавти: Валентина Гагарина и Валентина Комарова, чийто съпруг – Владимир Комаров – е първият в историята човек, загинал по време на полет в космоса. По-късно Нийл ще признае пред журналисти, че е бил "дълбоко развълнуван" от тази беседа.
Сред подаръците, които Армстронг получава преди да отлети от Съветския съюз, са макети на космическите кораби Союз-4 и Союз-5, а също и ловна пушка, която получава от съветските космонавти, станали негови добри приятели.
Визитата на Нийл Армстронг в СССР през 1970 г. се превръща във важна стъпка в процеса на установяване на взаимоотношения между двете свръхдържави в условията на Студената война. Отчасти благодарение на това посещение се стига до първия съвместен съветско-американски експериментален пилотиран космически полет "Союз-Аполо" през 1975 година.