Как Русия присъединява Далечния изток към територията си

През 30-те години на XVII в. Руската държава, вече изцяло завладяла Сибир, започва да изследва и да покорява Далечния изток. Казашките отряди напредват към крайбрежието на Тихия океан, като по пътя си основават укрепления - остроги. Те слагат "върховната суверенна ръка" над местните племена и им налагат данък – ясак.

Далеч невинаги установяването на царската власт минава мирно. Ожесточена съпротива срещу новия ред оказват жителите на полуостров Чукотка. Стига се дотам, че в сраженията от двете страни участват над 1000 воини. В чукотския фолклор трайно се настанява неприятна представа за руснаците: "Дрехите им са изцяло железни, мустаците им са като на морж, очите – кръгли и железни, копията – дълги до лактите и се държат враждебно – предизвикват на бой".

Чукчите успяват да нанесат на руските войски няколко болезнени удара. Така например, в битката при Егаче през 1730 г. загива казашкият полковник Аванасий Шестаков, а в сраженията при Орлово през 1747 г. тежко поражение понася отрядът на майор Дмитрий Павлуцки. Убит е и самият командир. Да реши проблема с войнствения народ успява императрица Екатерина II, която в замяна на покорността му дава голяма самостоятелност във вътрешните дела.

Независимо от съпротивата на чукчите и периодичните въстания на коряките на полуостров Камчатка, руснаците успешно напредват на север към Далечния изток. Така, още към края на XVIII в. те пристъпват към колонизирането на Аляска. Далеч по-сложна е обстановката на юг - в басейна на р. Амур, където Русия се сблъсква със съпротивата на мощната империя Цин.

Пристигането на "далечните варвари" в земите на даурите, които плащат данък н Пекин, се възприема като груба намеса в зоната на интересите на Поднебесната. През 1685 г. руската крепост Албазин на р. Амур е обсадена от петхилядната Цинска армия. Независимо от десетократното превъзходство на живата сила на противника, гарнизонът удържа. Едва когато става ясно, че няма да дойде подкрепление, защитниците се съгласяват да капитулират почетно и предават крепостта.

Китайците и манджурите (Манджурската династия идва на власт в Китай през 1644 г.) разрушават укрепленията, но след като си тръгват, Албазин отново е превзет от руската войска. Цинската армия за втори път обсажда крепостта, но яростният ѝ щурм завършва безрезултатно. Въпреки това жестоката вражда с Китай изтощава и без това ограничените ресурси, с които Руската държава разполага в Далечния изток. През 1689 г. страната подписва Нерчинския мирен договор, според който руснаците са принудени да отстъпят на Цинската империя крепостта Албазин и част от завладените територии, като прекратят похода си към Тихия океан по р. Амур.

Почти за 150 години руските власти губят интереса си към Приамурието. От една страна в Санкт Петербург са убедени, че регионът се контролира уверено от китайците (на практика империята Цин не прави нищо за неговата колонизация). От друга страна, в Русия властва погрешната представа, че устието на Амур изобщо не е подходящо за корабоплаване, а Сахалин е полуостров, което създава допълнителни трудности.

Появата на нови играчи кара Русия да активизира силите си в Далечния изток. Все по-често в Охотско море започват да се забелязват британски, френски и американски кораби. "От 20-30-те години на XIX в. край пустинните руски брегове от година на година започнаха да се появяват все повече цели ескадри от чуждестранни китоловци, които нерядко нападаха крайбрежното население, ограбваха жителите… Русия бе изправена пред реална заплаха, ако не напълно да загуби този край, то значително да увеличи щетите, които чуждестранните моряци причиняваха на населението и държавното имущество по крайбрежието и във водите на Тихия океан”, пише в мемоарите си адмирал Генадий Невелски.

Генералът и губернатор на Източен Сибир Николай Муравиев прекрасно разбира каква опасност крие за Русия завладяването на Приамурието от европейските държави и американците: "Левият бряг на Амур не принадлежи на никого: тук от време на време се скитат само тунгусите, а на самото устие – гиляките. Достатъчно е англичаните да разберат всичко това и непременно ще завземат Сахалин и устието на Амур: това ще се случи внезапно, без никаква комуникация с Русия по този въпрос, която обаче може да загуби целия Сибир, защото Сибир владее онзи, който държи левия бряг и устието на Амур…"

През 1849 г. Муравиев праща няколко експедиции под командването (в онзи момент) на капитан Невелски в Приамурието. След като разбира, че Сахалин на практика е остров, устието на Амур е напълно годно за корабоплаване, а от китайските власти тук няма и помен, Невелски започва да действа смело и решително. На устието на реката той основава Николаевския пост (днешен гр. Николаевск на Амур), а на местните племена раздава грамоти на няколко езика, предназначени за чуждестранните моряци, според които "тъй като целия Приамурски край до корейската граница с остров Сахалин е руско владение, то тук няма да бъдат допускани никакви самоволни действие или обиди към местните народи". 

Тъй като все още се опасява от гневна реакция от страна на Китай, руското правителство иска да разжалва Невелски в чин матрос заради дръзките му действия, но за него пред цар Николай I се застъпва Муравиев. В крайна сметка царят заявява: "Постъпките на Невелски са смели, благородни и патриотични и там, където веднъж е издигнат руският флаг, той не бива да бъде свалян".

Русия започва непрекъснато да засилва военното си присъствие в Приамурието. В крайна сметка отслабения заради Опиумната война срещу западните държави Китай признава влизането на Приамурието и обширния Усурийски край в нейния състав. Най-важно от редицата двустранни споразумения, с които са оформени тези придобивки, е Пекинският трактат от 1860 година. За да го осигури, руският посланик в Китай Николай Игнатиев става посредник в преговорите с французите и британците, чиито войски вече са влезли в китайската столица. Той успява да ги убеди да не подлагат града на мащабно унищожение.

Именно тогава в общи линии се определят и границите на руския Далечен изток, в чиито рамки, с малки изменения, той съществува и до днес. Нерешен дълго време остава единствено въпросът около държавната принадлежност на Сахалин и Курилските острови, които окончателно минават под властта на Москва след съветско-японската война през 1945 година.

Първият руски владетел – истински човек или просто мит?