На 19 септември 1971 г. в Ивановска област СССР на брега на река Шачи отеква подземен ядрен взрив. Бликналият изпод земята мощен газоводен фонтан в продължение на три седмици изхвърля на повърхността радиоактивни вещества. Разстоянието по пряка линия от мястото на произшествието до Червения площад в Москва е 363 км...
Аварията
Getty Images
Камуфлетният (подземен) ядрен взрив в непосредствена близост до съветската столица не е случайност. От 1965 г. в страната се изпълнява програмата "Ядрени взривове за народното стопанство", чиято цел е да бъдат създадени изкуствени водохранилища и канали за съединяване на реки, търсене и разработване на находища на полезни изкопаеми.
Предполагало се е, че при подземна детонация може да се избегне разпространение на радиация на повърхността и замърсяване на околната среда. Само че взривът на полигона в Ивановска област, известен като "Глобус-1", става горчиво изключение.
Лев Поликашин/Sputnik
Първоначално всичко върви по план. Ядреният заряд с мощност 2,3 килотона (шест пъти по-малка от мощността на бомбата, хвърлена в Хирошима през 1945 г.) е поставен на дъното на пробитата сондажна дупка на дълбочина 610 метра, а след това е запечатан с цимент.
Взривът е произведен по график в 16:15 часа, но след 18 минути на метър от сондажната дупка избива фонтан, който изхвърля на повърхността радиоактивни подпочвени води, газове, пясък и глина. По-късно става ясно, че циментирането е направено с нарушения.
В резултат на изхвърлянията, които продължават 20 дни, е заразена територия с площ до 10 000 квадратни метра. Скоро след аварията най-заразените участъци са дезинфектирани, а част от оборудването се налага да бъде изоставено на мястото на аварията.
Засекретената катастрофа
Лев Поликашин/Sputnik
Населението на село Галкино, което се е намирало в периметър от 4 км от аварията, е било информирано, че недалече търсят нефт с подземни взривове. Само че хората не са имали и понятие, че става дума за радиация.
Жителите на селото (както и цялата страна) не са информирани за ядрената катастрофа. Само бива поставен знак "Забранена зона в радиус от 450 метра". Той обаче изобщо не е можел да откаже местните деца да изследват територията. Две момчета, които влизат в дупката на мястото на взрива, започват стремглаво да линеят и скоро умират. Като официална причина за смъртта е вписано "менингит".
Николай Мошков
Местните жители започват редовно да посещават "Глобус-1", да си вземат неща от оборудването, което учените са оставили там, да пасат животните, да берат гъби и горски плодове в околностите. Междувременно в най-близките райони на Ивановска област нараства стабилно броят на онкологичните заболявания, раждат се недоносени деца, често бременни помятат. Регистриран е дори случай на теле, родено с две глави.
"Ивановската Хирошима", както по-късно наричат аварията, засяга не само местните хора, но и работилите там учени. През 1975 г. напълно ослепява 40-годишният сеизмолог В. Фьодоров, който ръководи подготовката и провеждането на взрива.
Борбата с последиците
Николай Мошков
Аварията на "Глобус-1" се оказва заплаха не само за селата в Ивановска област, но и за големите мегаполиси. Ако река Шача бе променила руслото си и си бе "пробила" път към издълбания кладенец, незабавно би била подложена на мащабно радиоактивно замърсяване. Поради факта, че Шача е приток на една от най-важните реки в страната – Волга – животът и здравето на хиляди хора биха били застрашени.
Съветските, а след това и руските власти постоянно държат под контрол заразения район в близост до Москва и провеждат необходимите обеззаразяващи мероприятия на територията му. Освен това река Шача е насочена по друго русло, по-далече от опасния участък.
Николай Мошков
В наши дни "Глобус-1" продължава да бъде опасна зона. Радиационният фон от 600 микрорентгена на час позволява човек да бъде там само за кратко време (нормата е до 50 микрорентгена на час). В някои райони интензивността на излъчването превишава 3000 микрорентгена.
Жителите на Галкино осъзнават заплахата и започват един по един да напускат селото. Днес в селото-призрак не живее никой. Ще трябва да имат десетки хиляди години преди територията на "Глобус-1" отново да стане напълно безопасна.