ФОТОГАЛЕРИЯ: Най-красивата жена на руската емиграция

"В тези времена да те обявят за красавица пред всички – беше позор! Но всъщност нямаше такива конкурси, каквито устройват сега", спомня си Марина Шаляпина.

През 1931 г. дъщерята на руския оперен певец Фьодор Шаляпин получава титлата "Мис Русия" сред руските момичета емигрантки в Париж. Тя прави голямо впечатление на хората със силния си магнетизъм, но е запомнена основно като човек с необикновена съдба. Ето само един от всички интересни факти за нея: тя става морски офицер.

Марина Шаляпина е дъщеря на Шаляпин и Мария Петцолд, любовницата му, която впоследствие става негова официална съпруга. Те емигрират малко след революцията, която много променя живота на семейството: имуществото и спестяванията на Шаляпин са конфискувани и само намесата на писателя Максим Горки дава възможност на Шаляпин да устрои живота си за известно време, като става художествен ръководител на Мариинския театър (преди това Императорския театър) и дори получава титлата първи народен артист на Съветския съюз. Семейството обаче продължава да гладува, а на Марина ѝ откриват тежка форма на туберкулоза.

През 1921 г. момичето, с помощта на приятели, заминава на лечение във Финландия, а самият Шаляпин получава разрешение за турнета зад граница. В Париж той предварително е закупил недвижимо имущество и скоро мести там Петцолд, нейното дете, както и почти всичките си деца от първия брак. В Париж идва и Марина, чието здраве вече се е подобрило.

Към този момент много други руски аристократи също вече са емигрирали, сред тях е и прима балерината Матилда Кшесинская, за която се носят скандални слухове за връзка с Николай II. Деветгодишната Марина е изпратена в нейното балетно студио.

"Много исках да бъда балерина и да танцувам на сцената на Болшой театър. В Париж бях в студиото на Кшесинская, това беше най-доброто балетно студио в Европа. (...) Баща ми се отнасяше към Кшесинская с голямо уважение. Той, като никой друг, разбираше, че пътят на големия артист далеч не е осеян с рози", казва Марина в интервю за "Коммерсант".

През 1927 г. Шаляпин е заставен да се върне в родината. Причината са оказани благотворителни помощи за децата на емигрантите – след това го лишават от званието народен артист, отново му конфискуват всичко и блокират сметките му. Съветската власт не иска да се примири с това, че Шаляпин живее с любовницата си Петцолд, а същевременно има официална съпруга в Русия. Цялото семейството окончателно разбира, че мястото им е в Европа.

Мария Шаляпина не иска да става първа красавица и се впуска в това по-скоро като в авантюра, под натиска на други именити руски емигранти. "Просто веднъж танцувах на вечеря у Матилда Феликсовна Кшесинская. В залата бяха Бунин (Иван Бунин – нобелов лауреат по литература, бел.ред.), Коровин (импресионистът Константин Коровин) и Куприн (писателят Александър Куприн). Те имаха идея да изберат "Мис Русия" сред емигрантките. Гледали ме, гледали ме и единодушно решили: това е нашата 'Мис Русия'!".

След някои уговорки Марина се съгласява. На подобни конкурси тогава няма дефилета по бански костюм, тъй като става въпрос преди всичко за добри маниери, таланти и благороднически произход. Всичко трябва да "протече в обстановка на безупречна нравственост, а моралните качества на кандидатките трябва да играят първостепенна роля".

След победата се появяват множество почитатели – тя фактически е призната за най-красивата емигрантка. Сред тях е и сиамският принц Чула Чакрабон, който тя смята за свой таен жених в продължение на 10 години.

Марина така и не става балерина – заради травма на крака. Вместо това се увлича по автомобилните състезания. През 1938 г., връщайки се от Рим в Париж, където отива при баща си, тя научава от митничаря на летището, че Фьодор Шаляпин е починал от левкемия.

След смъртта на баща си отива в Ню Йорк и учи в Академята за интериорен дизайн, а след това заминава за Виена, където става театрален режисьор и прави балет. Но не за дълго. Приятели я канят в Италия, където да работи над филм за балета. Марина отива – и там среща бъдещия си съпруг Луиджи Фреди, който е по-възрастен от нея със 17 години.

Луиджи Фреди е ръководител на Главното управление по кинематография (организация, контролираща киното), а след това става министър на културата на Италия. Той организира първия Венециански кинофестивал и през 1937 г. основава най-голямото киностудио в Европа Cinecittà, като става негов режисьор. Марина, която взема двойната фамилия Шаляпина-Фреди, се снима в три продукции на мъжа си: "Стари времена", "Само за теб, Лучия" и "Ничии деца".

Тя обаче трябва да изостави и кинокариерата си, когато Луиджи, след краха на фашисткия режим, е обвинен в сътрудничество с Мусолини, арестуван е и имуществото му е конфискувано. Скоро го освобождават, но вече не може да си намери работа, а Марина поема издръжката на семейството. Тя говори свободно пет езика, образована е много добре и е запозната с история на изкуството. Започва да работи в разкошен трансатлантически лайнер "Италиан лайн" по маршрута Генуа-Ню Йорк, като забавлява пасажерите в първа класа. В съответствие с длъжността ѝ ѝ дават званието морски офицер на Италия.

Заедно с Луиджи тя изживява, по нейни думи, 40 много хубави години. Той умира през 1977 г., а Марина го надживява с 32 години, като умира през 2009 г. на 98-годишна възраст. Погребана е в римското гробище в Лаурентино в семейната крипта на Фреди. Тя надживява всичките си братя и сестри и до много стари години не се отказва от алкохола, цигарите, шофирането на скъпи коли и бохемския живот.

Прочетет как принцът на Сиам тайно се жени за руска дворянка!