Кой мирен договор прави Русия велика държава?

Точно преди 300 години, на 10 септември 1721 г. е подписан един от на-важните договори в руската история. Нищатският мир провъзгласява края на продължилата 21 години Северна война, в която главният съперник на Швеция е Русия. И ако за първата той означава загуба на статута на велика държава, то за втората това е било тъкмо обратното, начало на нова епоха и влизане в кръга на най-силните държави в света.  

Към края на XVII в. кралство Швеция достига максимума на могъществото си. Шведите владеят Финландия, обширни територии в Прибалтика и Северна Германия и така на практика те превръщат Балтийско море в свое собствено "езеро". Кралската армия и кралският флот по онова време се считат за най-силните в Европа.

При все това Швеция има и слаби страни, а именно – малка численост на населението ѝ и ограничените ресурси. Те не ѝ позволяват еднакво ефективно да осигури защитата на своите граници, които се простират надълго. В тези условия главният залог е бързината на предислокацията и високата боеспособност на шведските армии, талантът на техните пълководци и решителността на управника. Когато през 1697 г. на шведския трон сяда неопитният 15-годишнет Карл XII, редица европейски държави решават, че е дошъл шансът им заедно да сразят неотдавнашния могъщ съперник.

Сформиралият се през 1699 г. Северен съюз включва Руската държава, Дания и Жечпосполита, чийто крал Август Силния е и курфюрст на Саксония, която също се присъединява към алианса. Пострадали от шведите при предишни конфликти, те се надяват както да си върнат изгубените територии, така и да присъединят нови. За Русия главна задача е да си гарантира изход на Балтийско море, от който тя се лишава в резултат на усилията на същите тези шведи още в началото на XVII век.

За голямо учудване на съюзниците Карл XII изобщо не се оказва момче, което може да бъде напляскано, както те са се надявали. На 4 август 1700 г. той внезапно се появява край Копенхаген с 15-хилядна армия и принуждава Дания да приеме да сключи мир. На 30 ноември същата година шведският крал разгромява войската на цар Петър I в битка при Нарва на територията на съвременна Естония. Загиват около 8000 руски войници, загубена е и значителна част от артилерията. Само няколко полка, сформирани по западен образец, проявяват издръжливост в боя, а останалите – панически бягат. "Сраженията с руснаците не са никакво удоволствие", заявява пред полковник Аксел Спар кралят, разочарован от бойните качества на противника.

След като решава, че е приключил с Русия, Карл XII се насочва на запад да воюва срещу поляците и саксонците. Петър I обаче не се кани толкова лесно да се предаде и разумно се възползва от предоставилата му се възможност да си поеме дъх. С много бързи темпове се създава нова редовна армия, усъвършенства се нейната организационна структура, както и принципите на обучението и подготовката на кадрите. В резултат още през следващите няколко години руснаците успяват да поемат контрола над почти цялата Шведска Ингерманландия, където през 1703 г. е основана бъдещата столица на държавата – Санкт Петербург. Царят предлага на Карл XII да приключат войната, ако районът остане част от Русия. "Условията на мира могат да бъдат обсъдени в Москва", предизвикателно отговаря кралят, като недвусмислено показва каква целта на новия му поход. 

След като потъпква полската територия и побеждава Август Силния, шведската армия нахлува в руската държава през 1708 година. Карл XII обаче не се решава да настъпва към сърцето на страната през местността, опустошена от руските войски. Пътят му минава през плодородна Украйна, където подкрепа му обещава хетманът Иван Мазепа, след като преминал на страната на противника. Въпреки надеждите на краля кампанията не се оказва лесна разходка – пред него вече не стои врагът, който е видял край Нарва.

На 9 октомври 1708 г. край село Лесная на територията на съвременна Беларус Петър I разгромява корпуса на генерал Адам Левенгаупт, който пътува от Рига с огромен обоз за войските на краля. На 8 юли 1709 г. при Полтавската битка вече е разгромен и самият Карл XII, който губи на бойното поле 9000 войници – убити и ранени (загубите на руснаците са около 5000). "В тази известна битка", пише руският военен теоретик от XIX в. барон Николай Медем, "всички заповеди на царя носят отпечатъка на военен гений: умелото отстъпление на кавалерията, което доведе врага до нашите батареи, изборът на момента, в който Меншиков да бъде изпратен срещу Роос, и накрая идеята да се излезе от лагера срещу врага... Тази битка ясно доказва, че царят със своите умни мерки за усъвършенстване на войските, е постигнал напълно целта и че руската армия, по своето вътрешно достойнство, вече е наравно с най-добрите европейски войски".

Веднага след победата Петър I кани пленени шведски офицери на обяд, на който вдига тост за тяхното здраве като негови "учители във военното дело". В същото време Карл XII бяга в Османската империя, неговата разгромена и деморализирана армия отстъпва до местенцето Переволочна, където на 11 юли целият личен състав (13 000 души) се предават в плен. И оттогава Русия здраво завладява инициативата във войната. "Така приключи нашето щастливо време", пише по-късно участникът в тези събития редник Йоахим Лют.

След триумфа край Полтава на война срещу шведите отново тръгват Дания и Саксония. Руските войски превземат цяла Прибалтика и нахлуват във Финландия, а през 1719 г. на няколко пъти дори слизат на крайбрежието на самата Швеция. В крайна сметка през 1721 г. крал Фредрик I (Карл XII загива при обсадата на норвежката крепост Фредрикстен три години по-рано) приема да сключи мир с Русия. Договорът е подписан на 10 септември във финландския град Нищат. 

Шведското кралство предава на Русия "за съвършено безусловно вла­де­ние" Ингерманландия, Лифландия (Централна и Северна Латвия), Естландия (Естония), а също и югоизточната част на Финландия. За нея руснаците се задължават да изплатят на шведите в продължение на няколко години компенсация от два милиона западноевропейски талера, което се е равнявало на половин годишен бюджет на Русия или на годишния бюджет на Швеция. Останалата част от завзетите финландски земи се връщат под властта на Стокхолм. На 2 ноември 1721 г. в църквата Пресвета Троица в Санкт Петербург Петър I приема титлата "Баща на Отечеството, Петър Велики, всеруски император". Русия официално се провъзгласява за империя, макар че в Европа така я именуват доста по-рано, още от времето на победата край Полтава.  

Обясняваме по-подробно какво му е толкова "велико" на Петър Велики!