Има нещо, което те прави свой навсякъде, – действия и постижения, необходими и важни за цялото човечество. Хората се гордеят с онези, които са постигнали нещо, дори ако нямат нищо общо с тях (все пак сме един биологичен вид). Да видиш един забележителен съвременик на живо е нещо като чудо – и хиляди българи стават свидетели на такова нещо: през септември 1963 г. първата жена-космонавт Валентина Терешкова заедно с пилота-космонавт Валери Биковски посещават България.
Маршрутът на пътуването
"Цялата седмица бяхме в България, пътувахме през десетки гардове и стотици села, посещавахме фабрики, заводи и селски кооперации. От 8,5 милиона население на България около половина видяха Терешкова и Биковски, почти всички чуха гласове им по радиото и телевизията, видяха портетите им във вестиници и списания. Цялата преса, радио и телевизия много широко отразиха пътуването из страната. Хората сърдечно поздравяваха космонавтите и изразиха чувство на пламенна любов и приятелство към съветския народ. Като цяло това беше едно от най-добрите пътувания в чужбина за организиране, масови срещи и показване на гореща любов към съветските хора" – така Каманин обобщава пътуването на Терешкова и Биковски в България в своя дневник на 15 септември 1963 година.
Ако решите да повторите маршрута на космическата делегация, елате от София до Пирин и организирайте там пикник, след това посетете Кричим, оттам поемете към Шипка, за да поднесете цветя. Малко се поразходете из Стара Загора, след това – към морето, в Бургас, Слънчев бряг, Варна. Завършете пътуването си с обиколка на Монтана (космонавтите познат този град като Михайловград) и Плевен и се върнете в столицата.
"Всички, които можеха да ходят, бяха на улицата"
По време на посещението си Терешкова и Биковски се запознават с българския социализъм и българската национална култура – пристигането им съвпада с честването на 19-годишнината на НРБ. На 8 септември, в деня на тяхното пристигане, по повод празника в Операта се организира тържествено събрание, на което Николай Гяуров изпълнява арията на Галицки на руски, а след това е организиран правителствен прием в хотел "Балкан" в София, където министри, посланици, Тодор Живков и почетни гости играят хоро. Същата вечер Валентина Терешкова и Валери Биковски са наградени като Герои на социалистическия труд на НРБ с ордена на Георги Димитров.
Първата жена-космонавт става почетен гражданин на няколко български града – София, Бургас, Петрич, Стара Загора, Плевен и Варна. Между другото, във Варна, в Приморския парк, има дърво, засадено от Валентина Терешкова (там можете да намерите и дървото на Юрий Гагарин). Където и да се появи космическата делегация, тя е посрещната с радост и топлина – "всички, които можеха да ходят, бяха на улицата", пише Каманин. Не само представители на властите общуват с гостите от Съветския съюз, но и са организирани срещи с пионери, комсомолци, както и митинги във фабрики и заводи – Каманин например споменава текстилната фабрика "Марица" и варненската корабостроителница.
Валентини и Валеревци
"В онези дни, когато Валери Биковски и Валентина Терешкова прелетяха планетата, се родиха бебетата, кръстени на космонавтите", разказват в документалния филм на Центрнаучфилм "Усмивки и цветя за съветските космонавти".
Обаче все пак предпочитанието е дадено на Валентина: както многократно отбелязва Каманин, тя се държи по-уверено и говори плавно и успешно, докато Биковски се държи сдържано. Той се смущава, че за него сякаш вече са забравили. Разбира се, журналистите и служителите обръщат внимание и на двамата, но обикновените хора харесват повече Валентина. По време на това пътуване Каманин и Биковски решават, че отсега нататък космонавтите ще бъдат изпращани в чужбина отделно. Факторът на съпругата на Биковски Валентина, която придружава мъжа си навсякъде, също изиграва роля: и двете Валентини не са си симпатични, затова трябва да се направи всичко, за да се срещат по-рядко.
Приятелка българка
Валентина Терешкова обаче не остава без женска подкрепа в България – на 10 септември 1963 г. тя се среща със старата си приятелка Веселина Стефанова, с която кореспондира в продължение на 10 години. Те се виждат на живо за първи път – българката пази повече от 15 писма от своята ярославска приятелка и дори детската ѝ снимка. За Веселина Стефанова се знае малко – тя присъства на срещата със съпруга си, старши лейтенант на българската армия, с когото вече имат дъщеря – тогава тя е на 4 години.