Следственият комитет на Русия разкри подробности за убийството на семейството на последния руски цар

История
RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ
Следственият комитет на Русия представи първи том на книгата "Престъплението на века", където подробно се описват обстоятелствата около убийството на царското семейство Романови на 17-ти юли 1918 година.

Публикуваните данни не само реконструират случилото се в детайли, но и опровергават някои от митовете за трагедията. РИА "Новости" представя сензационните резултати от разследването.

Кой дава заповедта?

Началникът на изпълнителния комитет на Уралския областен съвет Александър Белобородов вади лист хартия от бюрото си. Това е отчет за екзекуцията на последния руски цар, който трябва спешно да бъде изпратен в Москва. Текстът е написан с молив, за да могат да се внасят поправки документът е съставен по-рано.

Но Белодробов бърза и затова взема писалка. Погледът се спира на израза "разкрит е заговор на белогвардейците за похищаване на бившия цар". "И неговото семейство", добавя с мастило чиновникът. След това са поправени още няколко фрази.

Ръководителят на изпълнителния комитет нервничи: нещата не вървят по план. В края на краищата първоначално те искат да убият само император Николай и неговия наследник. Вариантът е съгласуван с Кремъл, но от там мълчат.

Дълги години е непонятно кой заповядва ликвидирането на царското семейство: болшевишката върхушка или местната власт. Съгласно публикуваните от Следствения комитет на Русия материали, революционерите спорят за съдбата на монарха. Те предлагат незабавното му елиминиране – преди всичко представители на левите есери в Уралския областен изпълнителен комитет. Другите искат мащабно разглеждане на "последните дни на царизма": Ленин популяризира идеята за всенароден съд, който да приключи със смъртни присъди. Вождът планира да направи процеса максимално публичен с пропагандни цели. Като обвинител трябва да встъпи самият Лев Троцки, който към този момент е най-популярният и авторитетен кадър на политбюро.

Бащата на революцията обаче пропуска нещо: към столицата на Урал бързо се придвижва чехословашки корпус белогвардейци. Към началото на юли 1918 г. става ясно, че градът скоро ще бъде превзет. Уралският областен изпълнителен комитет изпраща телеграма до центъра само с един въпрос: "Какво да правим с царя?"

Там не искат самостоятелно да решават съдбата на толкова значима фигура. В Москва пък никой не поема отговорност, опасявайки се от народното недоволство.

Из спомените на революционера Павел Биков: "Другарят [Яков] Свердлов реши въпроса без формален народен съд, като предложи Романов да се разстреля в Екатеринбург, защото знаеше, както казваше Ленин, 'че не само стотици и хиляди водещи работници, но масите ще счетат това решение за окончателно... '. Така и беше."

Официална заповед за убийство така и не постъпва. От представените архиви следва, че центърът дори обмисля как да си "измие" ръцете: като каже, че това е самоинициатива на Урал. Но разказите на очевидци са единодушни: политбюро е в течение.

Как се случва?

Съответно смъртта на Романови е засекретена. И е измислено оправдание: царското семейство научава за настъплението на белите от слугите и измисля план за бягство. Болшевиките твърдят, че царят заедно с жена му, наследника и дъщерите му вече опитват да се скрият в Тоболск. Там остават в изгнание от средата на август 1917 г. до края на април 1918 година. До този момент царските особи са държани под арест в Царское село.

Последното убежище е домът на търговеца Ипатиев в Екатеринбург. Две седмици преди гибелта им се сменя охраната: за нов комендант е назначен Яков Юровски. Именно той заедно с Пьотър Ермаков, Михаил Медведев (Кудрин) и Пьотър Медведев обсъждат кого и как да убият. Започват да мислят само за Романови – но един от тях си спомня как някой от прислугата им предава писмо от външния свят. И тогава решават да убият всичките 7 членове на семейството и четиримата им слуги: лекаря Евгений Боткин, готвача Иван Харитонов, лакея Алексей Трупа и прислужницата Анна Демидова. Пощаден е само единадесетгодишният помощник на готвача Леонид Седнев. В навечерието на екзекуцията той, по спомени на царица Александра Фьодорвна, "неочаквано изчезва". Както става ясно от новите материали, надзирателите го водят при чичо му. Но всъщност го пращат в сиропиталище.

И оказва се, палачите дълго избират как да убият Романови. Например предлага се да хвърлят бомби – "така е по-надеждно". Но началникът на охраната възразява: "отгоре" са заповядали да се направи тихо. По същата причина отхвърлят още един вариант – разстрел, тъй като всички в дома спят. Надзирателите се боят, че съседите ще чуят изстрелите.

От спомените на Виктор Нетребин, участник в убийството: "В дома с особено назначение дойдоха още двама другари за помощ с вътрешния караул. Отново всички се събрахме за окончателно обсъждане на предварителната подготовка за ликвидация на Романови. Изясни се, че трябва да се направи същата нощ чрез разстрел с 'Наган' в долния полусутеренен етаж".

Вечерта на 16 юли е определен съставът на разстреляния екип. Юровски избира "латвийците" – така наричат стражите от външния периметър на охраната. Става дума за двама прибалтийци, унгарец и четирима руснаци. Така убийството на царското семейство не е изключително "дело на евреите" този антисемитски мит се тиражира активно в продължение на десетилетия.

Повечето "латвийци" след като узнават, че им предстои да убият дъщерите на царя, се отказват.

След това вземат 13 души, предимно руснаци.

В нощта на 17 юли затворниците са събудени изненадващо и им е наредено да се приготвят за път, но да "не взимат нищо със себе си". На улицата бръмчи двигател на камион – той е там специално, за да приглуши звука от изстрелите. Романови мислят, че в него могат да натоварят някои неща, за това вземат и няколко чанти. Вземат и три кучета. А скъпоценностите, от които имат доста, са скрити: императрицата и дъщерите ѝ ги пришиват към корсетите си.

Диамантите са открити след разстрела, който е добре планиран: палачите си разпределят жертвите предварително. Много от тях искат да убият именно Романов, но тази "почетна ролявзема Юровски. Той също така прочита присъдата, чийто пълен текст не е запазен. Следователите възстановяват последните думи: "И затова животът ви е свършил!"

След тази фраза, вместо коменданта първи внезапно стреля Пьотър Ермаков – започва безпорядъчна стрелба. Когато димът се разсейва, става ясно, че не всички са мъртви: трите велики княгини – Татяна, Олга и Анастасия – са живи благодарение на пришитите диаманти.

Тогава започва най-страшното. Палачите опитват да прободат княгините с щиковете си: но диамантите отново се "намесват." В резултат на това Татяна и Олга, които са на колене, са застреляни от упор в главата. Същото е сторено и с наследника.

Анастасия, най-малката дъщеря, се преструва на мъртва. Палачите не разбират веднага едва когато започват да качват телата на носилки. Тя "изкрещя ужасно", след което е доубита с щикове и приклади. Виждайки това, закоравелият войник Павел Медведев, един от палачите, изтичва на улицата и повръща.

Разследващият комитет на Русия стига до заключението: никоя от жертвите не е оцеляла. Така разследващите окончателно опровергават популярния мит за Анастасия, която уж успява да избяга в Европа.

А знаете ли колко пари са имали руските императори?