Защо СССР създава свой военен блок – Организацията на Варшавския договор

През втората половина на XX в. Организацията на Варшавския договор (ОВД) е източник на непрекъснато главоболие за генералите от НАТО. Без противопоставянето на тези два най-мощни военнополитически съюза в света е невъзможно да си представим епохата на Студената война. 

Малцина са хората, които знаят, че "крепостта на мира" и "щитът на социализма" – ОВД – се учредява много по-късно от западния си съперник.

Съюз на соцстраните

Ръководителите на СССР и на "страните на народната демокрация", както тогава са наричали социалистически държави в Източна и Централна Европа, които са били в сферата на съветското влияние, приемат много спокойно факта, че западните държави създават Северноатлантическия алианс през 1949 година. В Източния блок битува тезата, че двустранните отбранителни споразумения, които Съветският съюз е сключил със своите нови съюзници, а също и присъствието на техните територии на съветски войски, са напълно достатъчни за гарантирането на сигурността му.   

Освен това СССР, който е понесъл колосални загуби по време на Втората световна война, няма достатъчен икономически потенциал и технически средства за създаването на свой аналог на НАТО. Голямо съмнение поражда и надеждността на военните кадри в държавите, станали приятелски на Москва, след като много от тях само довчера са били в лагера на нейните врагове.

С времето обаче икономическата ситуация в СССР започва да се подобрява. С усилията на стотици военни съветници източногерманските, чехословашките, полските, унгарските и румънските въоръжени сили са реорганизирани по съветски образец, а много техни офицери са преминали обучение в съветски военни и военно-политически учебни заведения.

Още през 1951 г. началникът на щаба на Групите съветски армии в Германия Сергей Шчеменко на съвещание, на което присъства Сталин, изразява идеята за създаването на "военен съюз на братските социалистически страни". Организацията на Варшавския договор обаче се поява след смъртта на вожда.

Основният тласък за нейното създаване дава сключването през 1954 г. от западните съюзници на Парижките споразумения. Според тях ФРГ се присъединява към Северноатлантическия алианс и се учредява во­ен­нопо­ли­тическа ор­га­ни­за­ция на ев­ропейските страни – Западноевропейският съюз. Такова рязко засилване на позициите на вероятния противник в Централна Европа в крайна сметка води до това, че през май 1955 г. СССР, България, Унгария, ГДР, Полша, Румъния, Албания и Чехословакия подписват във Варшава Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ, който оформя създаването на военнополитическия съюз на соцстраните.

Под ръководството на Москва

Страните се ангажират да си помагат една на друга в случай на военна заплаха, да учредят Обединено командване на техните въоръжени, които по споразумение между тях ще бъдат отделени в единно командване, а също да вземат "други съгласувани мерки, необходими за укрепването на тяхната отбранителна способност, за да опазят мирния труд на техните народи, да гарантират неприкосновеността на техните граници и територии и да осигурят защита от евентуална агресия".

Въпреки заявеното в договора равноправие на неговите участнички, Съветският съюз от първите дни на съществуване на организация и чак до разпускането ѝ играе в нея ключова роля. Проектите на всички най-важни документи, които е разглеждал висшият орган на ОВД – Политическият консултативен комитет (в неговите заседания са участват ръководителите на правителствата на страните съюзнички), първо са утвърждавани в Москва. 

Главнокомандващият на Обединените въоръжени сили на страните-членки на Варшавския договор, а също и началниците на щабовете неизменно са съветски военачалници. Представителите на чуждестранните армии заемат по правило длъжности на техни заместници. 

И докато САЩ скрупульозно са пресмятали и разпределяли финансовото натоварване за издръжката на НАТО между страните-членки на Aлианса, Съветският съюз смело хвърля на плещите си почти цялото бреме на разходите. И ако делът на СССР във финансирането на дейността на Обединеното командване и на щаба е около 45%, то в разходите по издръжката на Обединените въоръжени сили и военната инфраструктура на съюза той превишава 90%.

За борба с контрареволюцията

Съветското ръководство гледа на военнополитическия съюз на Източния блок като на ефективен противовес на Северноатлантическия алианс. Никита Хрушчов нарича Варшавския договор "... важен стабилизиращ фактор в Европа".  

За Москва ОВД е инструмент на външната политика, но освен това той става и важно средство за разрешаване на кризисни ситуации в социалистическия лагер. 

По време на унгарското въстание (или както то е известно в съвременна Унгария – революция) от 1956 г. съветски войски влизат в страната, както се посочва в заповедта на главнокомандващия на Обединените въоръжени сили маршал Иван Конев, за да окажат "братска помощ на унгарския народ в защитата на неговите социалистически завоевания, в разгрома на контрареволюцията и ликвидирането на заплахата от възраждане на фашизма". Твърдяло се е, че те действат "в съответствие с молбата на правителството на Унгарската народна република въз основа на сключения между страните от социалистическия лагер Варшавски договор".  

Ако в Будапеща СССР се справя с положението преимуществено със свои сили (с подкрепата на Унгарската народна армия и спецслужбите на страната), то за потушаването на Пражката пролет през 1968 г. Съветският съюз привлича всестранно своите съюзници. В Чехословакия освен съветските части влизат войски на Полша, България, Унгария и ГДР.

През 1985 г. изтича срокът на действие на Варшавския договор. На 26 април страните спокойно го продължават с още 20 години без да подозират, че не им остават и пет години. След като започва разпадът на СССР, падането на социалистическите режими в Източна Европа и обединението на Германия, съществуването на съюза губи всякакъв смисъл.

На 1 юли 1991 г. представители на СССР, България, Унгария, Полша, Румъния и Чехословакия подписват в Прага протокол за пълно прекратяване на действието на Варшавския договор. През последвалите 20 години всички бивши съюзнички на Москва влизат в Северноатлантическия алианс. 

А знаете ли колко мощна в действителност е съветската версия на НАТО?