Петте главни последици от разпадането на СССР

1. Краят на Студената война

Разпадането на Съветския съюз усещат не само бившите граждани на СССР, но и хората в най-отдалечените места на земното кълбо. С изчезването на една от двете свръхдържави от политическата карта на света е заличен и един от участниците в глобалното противопоставяне между капиталистическия и социалистическия свят.

Мнозина въздъхват с облекчение. Постоянната конфронтация, прокси войните, гонката във въоръжаването и очакването за нова световна война с използване на ядрено оръжие дълги години опъват нервите на хората в най-различни части на света, на първо място в САЩ, Европа и СССР. През 1991 г. биполярният свят остава в миналото, а САЩ стават единствената световна свръхдържава.

Но не за всички новината е добра. На някои не се харесва фактът, че страната (вече в лицето на независима Русия) губи статута си на свръхдържава и сериозна част от международното си влияние в началото на 1990-те. При това десетки страни от третия свят остават без подкрепата на Съветския съюз и са принудени да търсят мястото си в новия свят, което за тях се превръща в доста трудна задача.

2. Преход към пазарна икономика

Докато в СССР спекулата може да те вкара зад решетките, след 1991 г. изкупуването и препродажбата на стоки с цел печалба се превръща в занимание на милиони хора, които се учат да оцеляват в условията на непознатата им пазарна икономика.

Икономическата либерализация обаче не се харесва на всички бивши жители на СССР. Милиони хора губят спестяванията си заради стремителната инфлация, а цените на стоките и продуктите нарастват десетократно. Скок бележат и престъпността и безработицата, а закъсняването на заплатите се превръща в норма, а не в изключение.

Независимо от тези проблеми обаче, либерализацията на цените помага на правителството да реши проблема с дефицита на стоки за общо потребление, който е много остър в СССР в началото на 1990-те. Рафтовете на магазините отново се изпълват със стоки – много от тях вносни, което до съвсем скоро е нещо немислимо.

Западните фирми бързат да усвоят новите пазари в страните от бившия СССР. Известни западни марки, като "Кока-Кола", "Макдоналдс" и ИКЕА, отварят свои представителства в Русия.

Един от най-противоречивите елементи на икономическата либерализация е приватизацията на държавното имущество и прехвърлянето му в частни ръце. Реформата, чиято цел е да подобри ефективността на работата на бившите държавни предприятия в СССР, в крайна сметка води до раждането на олигарси и икономическото разслояване на Русия.

3. Падането на "Желязната завеса"

За милиони съветски граждани пътуването извън границите на СССР е непостижима мечта. За да могат да излязат в чужбина, те трябва да получат официално разрешение от властите, а понякога за него се чака с години. През 1970-те проблемът става толкова остър, че се появява нов термин за хората, на които държавата е отказала виза за напускане на страната. Започват да ги наричат "отказници". Известни са случаи, при които от отчаяните някои хора се опитват да отвлекат самолет, за да могат да избягат от СССР.

С разпадането на Съветския съюз пада и т. нар. "желязна завеса", разделяща съветските граждани от останалия свят. Милиони хора получават възможност не само да пътешестват, но и завинаги да се преместят да живеят в други държави. А жителите на капиталистическите страни вече могат да посещават държавите от бившия СССР като туристи, бизнесмени или инвеститори. Именно това правят някои западни знаменитости.

4. Разделението на съветския народ

"Заспаха в една държава, а се събудиха в друга" – така често казват за гражданите на СССР, които за миг се оказват разпръснати на териториите на различните държави, които по-рано са част от Съюза. Границите, които преди това са условни, стават международни, разделяйки много семейства.

Милиони етнически руснаци стават граждани на държавите, които не са тяхна родина. И макар мнозина да намират себе си на новото място, за някои бивши граждани на СССР и техните потомци въпросът за завръщането в историческата родина и до днес си остава остър проблем, цели 30 години след разпадането на Съветския съюз.

5. Зараждането на свобода на словото

В различните години от съществуването на Съветския съюз хората могат да попаднат в лагер за изправителен труд или дори да бъдат лишени от живота си заради антисъветска агитация и пропаганда. Известни са много случаи, в които хората са осъдени за невинни шеги и вицове, разказани пред неправилната компания и в неправилния момент.

Един от примерите е случаят с ВиК инженер с фамилно име Попович, който през 1948 г. е осъден на 10 години затвор, защото разказва следния виц:

"Една баба видяла камила за първи път. Започнала да плаче и казала: бедният кон, докъде го е докарала съветската власт!".

Зад решетките човек може да попадне и за притежание на забранена литература, дори и тя да е съвсем безобидна, както и за нелицеприятни изказвания по адрес на политическия елит на СССР. А писателите, които не са угодни на съветската власт (Бродски, Сложеницин и т.н.), и известни представители на други професии (Сахаров, Ростропович, Вишневская и др.) са обект на репресии и преследване.

С началото на реформата за гласност в късните години на Съветския съюз и след разпадането на СССР в бившите съветски страни започва да се заражда свобода на словото. Държавната цензура е премахната (в някои страни само временно) и се появяват независими медии. В сравнение със живота в СССР, бившите съветски граждани имат на практика неограничен достъп до всякаква информация, а хората на изкуството могат да творят, без да се страхуват от репресии от страна на държавата.