Поражението на Наполеон през 1812 г. е съкрушително. В "Политически и военен живот на Наполеон" Антоан-Aнри Жомини пише, че Наполеон праща над 300 000 войници да нахлуят директно в Русия (докато Великата армия по онова време наброява над 600 000 бойци).
В сражението при Березина (26-29 ноември 1812 г.) последните 20 000-30 000 оцелели войници от Великата армия се опитват да избягат от Русия. Около 90% от армията на Наполеон е убита или ранена по време на руската кампания.
В европейските вестници обаче това поражение е отдадено основно не на военното надмощие на руснаците, а на студа, на който са подложени французите.
Как Наполеон създава "генерал Мраз"
Вестникът "Льо Монитор Юниверсел" (Le Monitor Universel) е основното пропагандно оръжие на Наполеон. През кампанията през 1812 г. "Льо Монитор" публикува бюлетини с информация за войната, чийто автор често е самият Бонапарт. Императорът разбира, че и войниците от армията му ще четат тези бюлетини, и иска да ги окуражи по време на кампанията. Както пише руският учен Анастасия Никифорова, в бюлетините се акцентира върху подвизите на войниците на Наполеон, но няма нито дума за победите на руската армия.
Бюлетините редовно информират читателите си за времето. На 26 октомври в 24-ия бюлетин пише: "Времето е много хубаво. Вчера падна първият сняг. След 20 дни трябва да сме в зимните си казарми". Последният 29-и бюлетин обаче, който обявява поражението на Великата армия, се оплаква от времето и го определя като най-големия кошмар на кампанията!
"На 14,15 и 16 ноември термометърът показваше -16 и -18 градуса. Пътищата бяха покрити със сняг; всяка нощ губим кавалерия, артилерия и товарни коне – не със стотици, а с хиляди, особено германски и френски. Нашата кавалерия вече остана без коне, артилерия и багаж, без средства за транспорт. Бяхме принудени да изоставим и да унищожим повечето си оръжия, муниции и храна. Армията, която все още беше наред на 6-и, изглеждаше напълно различно на 14-и; тя почти напълно изгуби своята кавалерия, артилерия и превозни средства", се посочва в бюлетина.
Всичко изглежда така, сякаш само студът, а не руската армия, лишава французите от тяхната кавалерия и артилерия и им нанася тотален погром! Нима френските войници не са виждали зима и преди? Разбира се, че са виждали.
През 1795 г. френската армия воюва с Нидерландия по време на сурова зима. Когато руската и френската армия се сблъскват в Битката при Ейлау (7-8 февруари 1807 г.), температурите са минусови, но французите успяват да преодолеят замръзналите езера и реки по време на виелица. Така че зимата едва ли е нещо ново за тях.
Легендата за смъртоносния мраз, която Наполеон създава, обаче е приета радушно не само от френската публика, но и от британската преса и население. По онова време Великобритания все още е един от главните международни съперници на Русия и за нея не е изгодно да хвали военните и стратегически умения на руските генерали и офицери. Много по-удобно ѝ е да каже, че френската армия е победена заради студа – така руснаците няма да изглеждат толкова мощни и застрашителни. Самият израз "генерал Мраз" е измислен от създателите на британската карикатура "Генерал Мраз бръсне малкия Бони".
Какво обаче казват самите руснаци? Наистина ли е било толкова студено?
Денис Давидов, генерал и главен командващ на партизаните през 1812 г., е категорично несъгласен с твърдението, че армията на Наполеон е разгромена единствено заради студа. В своя статия, посветена специално на този въпрос, Давидов цитира Жорж дьо Шамбрей – френски артилерийски генерал, който участва в кампанията и е пленен от руснаците при Березина:
"Студът, сух и умерен, който придружаваше войските от Москва до първия сняг, беше по-скоро полезен, отколкото фатален (за армията). На 27 октомври беше -5 градуса. От 9 до 15 ноември беше под нулата, а на 12 и 13 ноември – -21 градуса", пише дьо Шамбрей. Тези последни два дни всъщност са най-студените и именно тогава започва топенето, което пречи на някои от френските войници да прекосят Березина – реката не е замръзнала и хиляди се давят във водата.
Генерал Жомини категорично отхвърля идеята, че зимата е основната причина за поражението на Наполеон: "Основните причини за неуспешната акция в Русия бяха приписани на подранилия и прекомерен студ; всички мои привърженици повтаряха тези думи до пресита. Това е пълна лъжа. Как биха могли да си помислят, че не знам кога настъпва това годишно явление в Русия…! Зимата не само не дойде по-рано от обичайното, но и закъсня с началото си на 7 ноември – обикновено всяка година тя започва по-рано", пише Жомини. "Този студ не беше по-голям от студа по време на кампанията в Ейлау. Но в Ейлау армията ми не беше разстроена, защото беше в земя на изобилие и аз можех да задоволя всичките ѝ нужди. През 1812 г. се случи обратното: липсата на храна и всичко необходимо накара войниците да се разпръснат".
Каква е истинската причина за поражението?
Вече знаем как Михаил Кутузов примамва Наполеон да влезе в Москва и го хваща в капан. Знаем също, че стратегията за унищожаването на армията на Наполеон чрез изтощение е дело на Барклей де Толи. Така че основните причини за поражението на Наполеон са чисто военни и нямат нищо общо с времето или с ниските температури.
Действително, Великата армия – разпръсната и дезорганизирана, страда от недостатъчни доставки. Партизанското движение също изиграва водеща роля за разгромяването – навсякъде в Русия, когато руските селяни срещат френски войници, в повечето случаи ги убиват.
"Селяните от близкото село убиха група тептярски казаци от Руската императорска армия, състояща се от шестима казаци, – спомня си Давидов в мемоарите си. – Селяните объркаха тези казаци с врага заради лошото им произношение на руски". Тептярите са башкирски народ и не владеят руски достатъчно добре – но селяните все пак ги убиват: толкова огромна е омразата им към нашествениците. При подобни условия и следвани по петите от руската армия, французите са обречени.
Сър Улотър Скот, в книгата си "Животът на Наполеон Бонапарт", се пита: "Ако студът и снегът в Русия са толкова непреодолими бедствия – достатъчно мощни, за да унищожат цели армии, как тогава тези обстоятелства не са влезли в сметките на един толкова прочут генерал [като Наполеон], създал такова мащабно начинание? В Русия никога ли не вали? Снегът през ноември рядкост ли е там?"
"Наполеон смята, – заключава Скот, – че студът ще настъпи през октомври. През юли той предвижда нуждата да се натрупат достатъчно хранителни запаси за армията му. Но, заслепен от нетърпението си, той така и не предприема мерки да преодолее студа или глада, които предвижда".