Защо Петър I забранява каменните къщи в Русия?

"Каменните сгради тук (в Санкт Петербург) се строят много бавно поради факта, че е трудно да се намерят строители и други подобни майстори, дори срещу добро заплащане", пише Петър Велики в указ от 1714 година. "Ето защо, в цялата държава се забранява за няколко години изграждането на каквито и да било каменни сгради, като тази заповед важи за всеки, независимо от името му, под заплаха от конфискация на имота и заточение". Под "каменни сгради" Петър има предвид структури от каменни блокове.

Десет години след основаването на Санкт Петербург все още има недостиг на каменари на строителната площадка, която градът представлява по онова време. Петър смята, че ако забрани каменното строителство, майсторите от цялата страна ще заминат за Санкт Петербург, за да търсят работа. И именно това се случва. Това, обаче, не е единственият ход, който Петър Велики предприема, за да преобрази Санкт Петербург от дървен в каменен град.

Фатално строителство

Санкт Петербург е и проект, който е въпрос на репутация за руската държава. Създаването на модерен руски град от нулата на заблатените земи в устието на р. Нева е амбициозно начинание, на което цяла Европа гледа с изумление -  а по време на строителството има много смъртни случаи.

През 1723 г. френският посланик Жак дьо Кампредон  докладва, че при изграждането на Санкт Петербург са загинали над 150 000 души. През 1733 г. Франсис Дашуд, първият британски турист в Русия, казва, че броят им е двойно по-голям, като има и работници, умрели от глад и болести. Истината, обаче, е далеч от тези цифри.

През 1703-1704 г. в Санкт Петербург има два основни вида строители. Повечето неквалифицирани работници – строители, хамали, копачи – са селяни и крепостници, които са собственост на държавата. Всяка година, по заповед на царя, определен брой от тях се пращат в Санкт Петербург. Руският историк Екатерина Андреева посочва, че между 1703 и 1712 г. в града са командировани около 190 000 неквалифицирани селяни. Селяните получават заплата, имат достъп до здравеопазване и не прекарват дълго време в града – смените им продължават три месеца, след което имат право да се приберат у дома.

Другият вид работници са квалифицирани каменоломци, каменоделци, ковачи и дърводелци, които са поканени в Санкт Петербург. Андреева проучва данни за периода от 1704 до 1711 г., според което в Санкт Петербург всъщност са пратени между 13 и 14 000 квалифицирани работници. Те също получават заплата, която е по-висока от надницата на селяните.

Друг очевиден факт е, че смъртността сред работниците в Санкт Петербург не е по-висока от средната за населението в страната в онзи период. Просто е невъзможно при строителството на града да са загинали стотици хиляди работници – това би означавало, че фаталната участ е сполетяла почти всички, пратени да работят там.

На строежите, обаче, наистина има недостиг на работна ръка: "Най-голяма е нуждата от ковачи, защото без тях някои строежи са напълно замразени и тихи. Търсят се и дърводелци", пише държавен служител от Санкт Петербург през 1705 година.

Дефицит на каменни блокове

Основната пречка за каменното строителство е недостигът на каменни блокове. През първите години на строителните работи заводите бързо оползотворяват целия дървен материал около Санкт Петербург и през 1710-те вече им се налага да си набавят дърва от други райони, което възпрепятства производството.

Руският историк Сергей Лупов изчислява, че през 1710-те заводите в Санкт Петербург са произвеждали средно по 15 милиона каменни блока годишно, които стигали само за строителството на около 30 държавни сгради. Повечето блокове, обаче, се ползват за изграждането на крепостта "Петър и Павел" и ранния Зимен дворец. Повечето къщи все още са дървени. Понякога, за да се пестят камък, новите къщи се строят с обща стена.

През 1709 г. Петър издава заповед "министрите, генералите и благородниците" да строят каменни къщи в Санкт Петербург. Очевидно, те са твърде малко и през 1713 г. е издаден друг указ, който задължава всички съдебни служители да живеят в Санкт Петербург в свои собствени каменни къщи.

Накрая, през 1714 г. забраната за строенето с каменни блокове влиза в сила за цяла Русия. Това, обаче, не променя ситуацията кой знае колко много. През 1716-1717 г. къщите на антуража на Петър на крайбрежната улица "Петровская" все още са дървени с изключение на каменната къща на съветника Гавриил Головкин. Останалите придворни все още се "подготвят" за строежа на каменните си къщи. Летният и Зимният дворец са построени от каменни блокове; има и няколко каменни къщи на благородници и членове на царското семейство, разположени край р. Фонтанка.

Обикновените хора са принудени да строят къщите си на остров Василевски – далеч от Зимния доврец и центъра на града. През 1726 г., обаче, по-малко от половината от парцелите на острова са заети. Забраната за каменни сгради в Русия е премахната през 1741 година. Санкт Петербург си остава преобладаващо дървен град. През 1798 г., според статистиката, от 6072 къщи в Санкт Петербург, само 1834 са каменни, а през 1833 г. от 7976 къщи, от камък са едва 2730. Не всички желания на Петър се сбъдват с лекота. 

От бръснача до картофите: представяме ви 5 неща, донесени от Петър Велики в Русия!